Реднап търси кой да купи Портсмут. в 21:00

Хари Реднап съобщи, че правил опити да намери купувач за бившия си клуб Портсмут.
Пред Али Ал Фараж той сподели че е говорил с няколко потенциални купувачи за които бил сигурен, че ще направят чудеса за Помпи.
Мениджъра на шпорите, който през 2008 година спечели с бившия си отбор - Портсмут ФА Къп, напусна за да поеме "шпорите" от Тотнъм!
Реднап сподели, че изпълнителния директор на Помпи - Питър Стори е намерил друг собственик за клуба, и изяви надежда че те ще са правилните хора и ще успеят да измъкнат Помпи от последната позиция в premiership.
Бившия наставник на Помпи заяви, че има двама приятели, които били силно заинтересовани да закупят Портсмут.

Манчестър Сити чупи рекорд, ще взимат Франк Рибери. в 16:10

Манчестър Сити е решило да вземе нападателя от Байерн Мюнхен Франк Рибери и да счупи трансферния рекорд в Англия. Ръководството на Манчестър Сити смята да плати 65 милиона паунда през зимния трансферен прозорец за звездата.
Още миналата година "гражданите" проявиха интерес да привлекат в отбора си звезда с неговия калибър, но опитите за Кака и Джон Тери останаха напразни.
Сега на дневен ред е звездата на Байерн - Франк Рибери, който наскоро обяви, че иска да напусне Баварците. Въпреки това обаче той остана в Мюнхенския тим, защото собствениците му не пожелаха да го продадат на "галактическия" Реал Мадрид.
Сити ще предложат 65 милиона паунда, и съществува реална възможност "белязания" от догодина да заиграе в Premiership. Ако рибери премине на острова ще имаме нов трансферен рекорд в premiership. Най-високата платена цена от английски отбор до сега беше преминаването на Робиньо от Реал Мадрид в Манчестър Сити за 32,5 милиона паунда.
Единственната спънка би била, ако Рибери откаже. Той нееднократно заяви, че мечтата му е да играе за Реал Мадрид.

Уест Хям - История на отбора в 19:22

Уест Хям Юнайтед (на английски West Ham United Football Club) е английски професионален футболен клуб. В историята си, отборът не е слизал по-долу от втората по престижност дивизия в Англия, печелил e купата на Англия три пъти - през 1964, 1975, 1980, както и вече несъществуващата Купа на носителите на купи през 1965 и Купата Интертото през 1999. Също така печелят и първата Военна купа на Англиийската Футболна Лига през 1940. Най-доброто им класиране е от 1986, когато отборът завършва на трето място в Футболната Лига, която по-късно през 1992 бива заменена от Висшата Лига. Уест Хям също държи отличието, че е единствения тим в историята на Висшата Лига, който отпада, въпреки, че преминава чертата от 40 точки (сезон 2003).

В момента отобрът играе във Висшата Лига, след като завърши сезон 2006-07 на 15-то място. Сегашният треньор на тима е Джанфранко Дзола, след напускането на Алън Кърбишли. Сегашният капитан на клуба е австралиеца Лукас Нийл

История

Създаване на клуба

Уест Хям (или Уест Хем) е основан през 1895 година, като в началото носи името "Футболен клуб на железарите и корабостоителите от река Темза", от където произлиза и прозвището на отбора - "чуковете", или още "железните". Тимът играе изцяло аматьорски футбол през 1895, с тим включващ множество работници като Томас Фриймън (пожарникар), Уолтър Паркс (чиновник), Джони Стюърт, Уолтър Трантър и Джеймс Линдзи (които са казанджии), Уилиям Чапмън, Джордж Сейдж, Уилиъм Чимбърлейн и чиракът Чарли Доув. През 1985, клубът е първият победител в "Благотворителната Купа на Уест Хям", който се провежда между клубове в местността Есекс. Отборът участва в Лондонската лига през 1896 година, като през сезон 1897/1898 печелят купата на Лондон. Уест Хем влизат в професионалния футбол през 1898 след като намират място във Втората Дивизия на Южната Лига , в която завършват на първо място и биват повишени във Първа Дивизия само след един сезон. Въпреки че завършват предпоследни следващата година, Уест Хям се установява като един квалифициран и боеспособен отбор. През Април на 1900, те предотвратяват категорично съпротивара на местния враг Фулъм в мач за оставане в Първа Дивизия с 5:1 и така запазват мястото си там. Клубът първоначално играе със изцяло тъмно-сини екипи, вдъхновени от г-н Хил, който е "син" възпитаник (награда, която се дава само на най-спортно изявените студенти в Университета в Оксфорд) на Оксфордският университет, но следващия сезон, клубът приема комбинацията от небесно-сини тениски и бели шорти, която носи от 1897 до 1899. През 1899, Уест Хям одобряват сегашната комбинация от винено-червени тениски с небесно-сини ръкави след бас с играчи на Астън Вила.

"Футболен клуб на железарите и корабостоителите от река Темза" бива поставен под голямо напрежение след продължителни разногласия касаещи управлението и финансирането на клуба през Юни,1900 и спира съществуването си за няколко дена. Почти веднага (на 5 Юни,1900), клубът бива повторно пуснат в ход, но този път под друго име - "Уест Хям Юнайтед" със Сид Кинг като старши-треньот и Чарли Пейнтър като негов помощник. Тъй като корените на клуба са крият в работната класа, и до ден днешен феновете на футбола и медиите се обръщат към Уест Хям с прозвището "чуковете" и по-рядко "железничарите".

Прероденият клуб продължава да играе своите домакински мачове на "Мемориал Граунд", намиращ се в източния квартал на Лондон - "Плейстоу", благодарение спонсорирането на Арнолд Хилс, но не след дълго се мести на игрище в областта "Ъптън Парк", когато тимът официално прекъсва отношенията си с компанията. След като остава без официално игрище на което да играе през 1901, тимът се превръща в неустойчив като играе домакинските си срещи на множество терени на други местни отбори. Въпреки това, през 1904, клубът се мести на сегашния си дом - "Ъптън Парк", познат още като "Болейн Граунд". Първата си среща на новия стадион, Уест Хям играе срещу местните съперници от "Милоул", като мачът привлича повече от 10,000 зрители като "чуковете" излизат победители с 3:0.

Години от първата половина на XX век

В годините до Втората световна война, "чуковете" постигат следните успехи: През 1917 те печелят купата на Лондон. През сезон 1922/1923 завършват на второ място във Втора Дивизия. През 1923 губят финал за ФА Къп, а през 1940 печелят Военния шампионат на Английската Лига.

Най-успешните години (1961-1989)

Най-запомнящите се години за "чуковете" са тези, когато начело на отбора е Рон Гриинууд, треньор от 1961 до 1974. Под негово ръководство, Уест Хем постига най-големият успех в своята история, печелейки КНК за сезон 1964/1965. През годините в които Гриинууд е треньор, "чуковете" стават носител на ФА Къп за 1964 и губят финала за Купата на лигата през 1966.

През 1974 година, Джон Лиал сменя Гриинууд като старши-треньор. Лиал ръководи тима до 1989. За 25 години, като мениджър на Уест Хем, той продължава да полага усилия за издигането на отбора до един от най-големите в Европа. Под негово ръководство "чуковете" стават вицешампиони на елитния двустранен турнир за англо-италианската купа от 1975, вицешампион на КНК и за сезон 1975/1976, както и носител на ФА Къп за 1975 и 1980.

Близки години

През 90-те години на XX век Уест Хем има както запомнящи се, така и не толкова добри класирания. Отборът изпада в лека криза и това се отразява върху играта на футболистите. Все пак "чуковете" се съвземат и отборът започва отново да върви напред. В последния сезон на Висшата лига на Англия, Уест Хем завършва на 9-то място. Големият успех на тима през сезона 2005/2006 обаче е финалът за ФА Къп, загубен драматично от Ливърпул след изпълнение на дузпи.

Постижения

Европейски първенства

* КНК:
o Шампион: 1964 - 1965
o Вицешампион: 1975 - 1976
* УЕФА Интертото
o Шампион: 1999 - 2000

Вътрешни първенства

* ФА Къп
o Шампион: 1964 - 1965, 1974 - 1975, 1979 - 1980
o Вицешампион: 1922 - 1923, 2005 - 2006
* Дивизия две
o Шампион: 1957 - 1958, 1980 - 1981;

Източник : Уикипедия

Съндърланд - История на отбора в 15:09

АФК Съндърланд (на английски Sunderland AFC) е професионален футболен отбор от град Съндърланд. Създаден е през 1879 година в графство „Tyne and Wear“ разпоположено в североизточна Англия. Прякорът на отбора е „Черните котки“. Преди това Съндърланд са наричани още “Рокерите”, което идва от името на стария стадион на клуба Рокър Парк. След 99 години на Рокър Парк, отборът се премества на новия си стадион Стейдиъм ъф Лайт. Вечният съперник на клуба на Нюкасъл Юнайтед.

Преди Втората световна война, отбора е шесткратен шампион на Англия през 1892, 1893, 1895, 1902, 1913, 1936. Клубът печели и ФА Къп на два пъти през 1937 и 1973.

История на Съндърланд
Основаване

През 1879 отборът е създаден от група учители след среща в Хендън. През следващите години тима се утвърждава като един от най-добрите победи, факт е най-голямата победа на Съндърланд, 23-0 срещу Кесълтаун. Един от основателите, Джейм Алън, бележи 11 гола в един мач. Клубът е популярен със своите червено-бели раирани екипи, но първоначално играе изцяло в синьо. През сезон 1886-87 година, Алън напуска отбора заедно с много от тогавашните играчи, за да създаде Съндърланд Албиън. Въпреки този ужасен удар от страна на Алън, Съндърланд побеждава Астън Вила със 7-2 въпреки осакатения си състав. ФА приема АФК Съндърланд във Футболната лига, докато отцепниците от Съндърланд Албиън остават завинаги извън нея.
Участие във футболната лига и годините преди Първата световна война [редактиране]

Английската футболна лига е основана през 1888 година от 12 клуба – Бърнли, Блекбърн Роувърс, Евертън, Акрингтън, Престън НЕ, Болтън, Астън Вила, Нотс Каунти, У.Б.А., Сток Сити, Дарби Каунти и Уулвърхямптън. Съндърланд се приъединява на мястото на Сток Сити. Любопитен факт е, че отбора плаща разноските за пътуване на останалите отбори заради големите разстояния между централна и североизточна Англия. През 1890 се провежда първата среща в лигата (тогава на Нюкасъл Роуд) загубена от Бърнли с 2-3. Но след представянето на Нед Доиг като нов вратар, клубът губи само веднъж у дома през следващите 6 години. Отборът остава в старата Първа дивизия за рекордните 68 години. През 1897, отборът завършва предпоследен, но се спасява след победа в баража. Същата година е построен Рокър Парк. Първата среща завършва със знаменита победа с 1-0 на Ливърпул. През сезон 1901-02 отборът печели нова титла. Съндърланд заедно с Мидълзбро осъществяват първият трансфер в историята. В същата година клубът е санкциониран от ФА за нередовни плащания на играча Андрю МакКомби. Това повлиява върху резултатите на отбора. Сезон 1907-08 е доста слаб, но този сезон е белязан с победа като гост над Нюкасъл с 9-1 и до ден днешен рекордът остава неподобрен. Петата титла става факт през 1912-13. Отборът пропуска шанса да спечели дубъл след като губи финала за ФА Къп от Астън Вила с 0-1 пред погледа на 121 919 зрители в Лондон.

Годините между двете световни войни

След прекъсването заради първата световна война 20-те години години носят добро представяне, но не и шампионско звание. Чарли Бъчан преминава в Арсенал през 1925, като оставя името си в историята на клуба с 209 гола в 379 мача. Дейв Халидей е закупен в отбора и бързо се превръща в любимец на феновете. Други легендарни футболисти от този период са Боби Гърни със своите 228 гола в 388 мача и Рейч Картър. Построяването на нова централна трибуна на Рокър Парк едва не довежда клуба до банкрут. Все пак инвестицията се оказва успешна и стадиона става с 60 000 капацитет. Въпреки това съоръжението някакси побира 75 000 зрители желаещи да наблюдават срещата от 6-ти кръг на ФА Къп срещу Дарби Каунти през 1933 година. През същата година дебют за Съндърланд прави Рейч Картър 18-годишен възпитаник на същото училище в Хендън станало място на учредяването на клуба.

Спечелването на шестата шампионска титла става факт през 1936, но радостта на всички в клуба е помрачена от една трагедия. Вратарят, Джими Торп, напуска този свят няколко дни след сблъсък с противников играч по време на шампионатен мач срещу Челси. Шампионският медал е връчен на вдовицата на Джими Торп в края на сезона. Следващата година остава в историята на с първата спечелена купа на ФА – победа с 3-1 над Престън Норт Енд с голове на Боби Гърни, Рейч Картър и Еди Бърбанкс. Ще трябва да минат обаче повече от три декади преди отборът отново да успее да спечели значимия трофей. Амбициите са осуетени този път от Втората световна война.

Години след Втората световна война

След подновяването на футболното първенство съдбата сякаш обръща гръб на клуба. Отборът претърпява поражение за ФА Къп с 1-2 от Йоувил Таун – наречен впоследствие “Убиецът на Гиганти”. От друга страна големите трансферни суми харчени от клуба за нови играчи донасят печалното прозвище “Банката на Англия”. Въведения от ФА таван на заплатите от 15 паунда на седмица довежда до нов финансов скандал свързан с тима. Клубът е наказан за неспазване на правилата за плащане на възнаграждения през 1957 година. Президентът, финансистът на клуба и трима от неговите директори са наказани до живот да не се занимават с футбол. Клубът е глобен с рекордните за времето 5 000 паунда. Година след това, отбора изпада за първи път във Втора дивизия след 68 години елитен футбол. След мъчителни години в долната дивизия, отборът успява да спечели промоция през 1964 въпреки че губи заради контузия легендарния си играч Брайън Клъф. След преждевременното му оттегляне от футбола, разочарованията следват едно след друго. Отборът не съумява да финишира по-високо от 15-то място до 1970 година. Последва ново изпадане въпреки наличието на легендарните Джими Монтгомъри, Чарли Хърли, Джордж Херд, Джим Бакстър и Джордж Мълхол.

Легендарният успех през 1973

Магията на ФА Къп показва отново своето очарование през 1973 година. Съндърланд печели по невероятен начин купата след успехите над Манчестър Сити и Арсенал на четвъртфинала и полуфинала. Триумфът на финала над Лийдс остава като първия в историята случай втородивизионен клуб печели купата от 40 години насам. Голът на победата е отбелязан от знаменития Йън Портърфийлд. Брилянтното двойно спасяване на Джими Монтгомъри запазва преднината на Съндърланд и праща феновете на отбора в екстаз. След 37 години чакане трофеят отново е в ръцете на играчите в червено-бели раирани екипи. Несъмнено това е най-значимия спечелен двубой. Отборът се класира за първи път в историята си за европейските клубни турнири. Мечтата продължава след като в първия кръг в турнира за КНК Съндърланд отстранява носителя на Купата на Унгария Вашаш Будапеща след победа 2-0 като гост и 1-0 у дома. Жребият противопоставя Съндърланд с носителя на Купата на Португалия Спортинг Лисабон. Отборът се представя повече от великолепно и побеждава с 2-1 на Рокър Парк, европейската авантюра обаче завършва след 0-2 в Лисабон, но отбора оставя чудесни впечатления в своя европейски дебют. Боб Стоуко се превръща в легенда за клуба.

Възход и падение през 80-те и 90-те години


Въпреки инерцията от спечелената купа и европейското участие отборът печели промоция едва три години по-късно през 1976 година. Престоят в първото ниво на английския футбол трае само една година. През 1980 Съндърланд отново се завръща в елита. През периода отборът изпитва огромни трудности и не успява да финишира по-високо от 13-та позиция. Трябва да отдадем почит на знаменитите играчи по онова време – Крис Търнър, Бари Винесън, Гари Ройъл, Гордън Крисхолм, Марк Проктър, Стан Къмингс, Ник Пикъринг и Йън Мънро.

През 1985 година клубът достига за първи път финал за Купата на лигата, но губи с 0-1 от Норич Сити като Стив Уолкър пропуска дузпа за котките. В края на сезона тима изпада отново от елита. През 1987, Съндърланд записва най-слабото си представяне като отпада за първи път от втора дивизия и е принуден да се състезава в третото ниво на английския футбол след загуба в плейоф от Джилингам. Мениджърът Лори МакНенъми е уволнен. Дори завръщането на героя Боб Стоуко не е в състояние да предотврати кошмарното изпадане. Под ръководството на Денис Смит, отбора се завръща мигновено във Втора дивизия през 1988 година.

След две години са достигнати плейофите, съперник в полуфинала е Нюкасъл. Съндърланд води с 2-0 като гост в първия двубой, когато разочаровани фенове на домакините нахлуват на терена с цел мачът да бъде прекратен. Въпреки това финала е факт, но губи от Суиндън с 0-1. Промоцията на Суиндън е отменена по административен път заради финансови нередности. Така Съндърланд заема освободеното място в елита. Щастливата и неочаквана промоция е последвана от мигновено изпадане въпреки невероятната подкрепа на 15 000 пътуващи фенове на Съндърланд в последния ден от сезона срещу Манчестър Сити на „Мейн Роуд“.

Сезонът 1991-92 носи проблеми в лигата и крайната позиция е в средата на таблицата. По време на сезона мениджърът Смит подава оставка и е заменен от асистента си – Марк Кросби. Кампанията в турнира за ФА Къп обаче отново предлага вълнуващи мигове на феновете. Отборът достига до финала след решителна победа по-рано в турнира над Челси след преигрване. Финалът е загубен с 0-2 от Ливърпул, но доброто представяне е повод само за гордост и удовлетворение от страна на привържениците. Въпреки успешното представяне в турнира Кросби също напуска клуба. Негов заместник става Тери Бътчър.

Бътчър успява да се задържи на поста едва до края на 1993 година. Мик Бъкстън поема мениджърската позиция, но е уволнен през март 1995 година. Съдбата на Съндърланд в новата Първа дивизия (едно ниво под сформираната през 1992 година Английска Висша лига) е повече от неясна. Пред новия мениджър Питър Рийд стои една единствена задача – да спаси Съндърланд от изпадане. Няколко седмици след назначението му целта е изпълнена. Последвалият сезон под ръководството на Рийд носи промоция на отбора във Висшата лига. Това е и първото участие на Съндърланд в елита след преструктурирането.

Поведението на трансферния пазар с привличането на недоказани играчи за големи суми, голям брой контузии попречват на Съндърланд да запази позицията си във висшата лига. Въпреки значими победи над Манчестър Юнайтед с 2:1, Арсенал - 1:0 и Челси - 3:0. Съндърланд отново е несигурен за оцеляването си в последния ден. Загубата с 0-1 от Уимбълдън на Шелсрут Парк само потвърждава страховете на феновете.

Сбогуване с Рокър Парк

След 99 години легендарния Рокър Парк e заменен с новия и модерен Стейдиъм ъф Лайт с капацитет 49,000 места и четвъртият по големина по това време. В следващият сезон Съндърланд успява да достигне финал в плейофите, но губи на финала от ФК Чарлтън след изпълнения на дузпи. На следващата година Съндърланд печели първото място в Първа дивизия с рекордните 105 точки.. Въпреки че прекарва няколко месеца извън терена, Филипс записва 25 гола. Следващите два сезона в елита, клубът финишира на седмо място. В клуба са националите – Кевин Филипс, Гавин МакКан, Майкъл Грей. Филипс става голмайстор на Висшата лига с 30 гола и печели “Златната обувка” за голмайстор на Европа.

Печалните рекорди

Въпреки слабия сезон и рекордно малкия брой от вкарани голове (28 гола), Съндърланд запазва мястото си, напрежението върху Питър Рийд се увеличава след отпадането от двете купи. Последвалият сезон 2002-03 тима завършва последен с 19 точки. Рийд е уволнен през ноември, а пристигането на Хауърд Уилкинсън и Стив Котърхил изобщо не дава очакваните резултати след като отбора печели само 1 точка в следващата година. Уилкинсън е заменен от Мик МакКарти, но и той остава безпомощен. Покупките на Торе Андре Фло и Маркъс Стюърд повишават дълговете на Съндърланд до 35 милиона паунда. Продават се голяма част от футболистите за да се избегнат финансови проблеми.

МакКарти сглобява нов отбор главно от играчи закупени от долните дивизии. Въпреки сътресенията клуба завършва трети в новата Първа дивизия. Отново драмата на плейофите събужда старите кошмари на привържениците. Съндърланд губи полуфинала от шестия Кристъл Палас след изпълнение на дузпи, въпреки че води до последните минути на редовното време. Отборът достига и полуфинал в турнира за ФА Къп. Но губи с 0-1 от Милуол и отново пропуска шанса да се класира за Европа. През сезон 2004-05 последва промоция за Висшата лига след първото място в дивизията. Съндърланд подобрява печалния си рекорд от 19 точки и завършва с 15. Отборът претърпява и разочаровщо отпадане от ФА Къп в четвърти кръг от Брентфорд. МакКарти е уволнен през март 2006 и е заменен от бившия капитан и любимец на привържениците Кевин Бол, който е временно назначен на поста. Невъзможна е задачата отборът да се спаси. Съндърланд изпада въпреки всичко с гордо вдигната глава, след като завършва 0-0 на Олд Трафърд и коства титлата на домакините от Манчестър Юнайтед, едва в последния кръг отборът печели с 2-1 срещу Фулъм за първи път като домакин през сезона и се спасява от срама да стане първия отбор без домакинска победа през цялата кампания.

Поглед напред в бъдещето

Президентът Боб Мъри е принуден от недоволството на привържениците и ежедневните им протести да се раздели с акциите си. Консорциумът от Дръмавил, начело с легендарния Найъл Куин извършва закупуването на клуба за 10 милиона паунда. Боб Мъри напуска клуба след две декади изпълнени с противоречиви резултати. Новият президент Найъл Куин се заема със задачата да промени облика на Съндърланд. След като търсенето на нов мениджър среща трудности самият Куин се заема със задачата. Началото не е обнадеждаващо. Съндърланд започва сезона в Чемпиъншип, с три поредни загуби. Куин се отказва от мениджърския пост и назначава бившия капитан на Манчестър Юнайтед, Рой Кийн за мениджър. Поемайки отбора на 23-тото предпоследно място Кийн постига невероятен успех като в следващите месеци достига до първото място в Чемпиъншип осигурявайки на Съндърланд мигновена промоция и големи надежди за бъдещето. Апатията в отбора е заменена с амбиция и желание клуба да защити своето велико име и да се установи като постоянен участник във Висшата лига. През сезон 2008-09 Рой Кийн напуска поста мениджър по взаимно съгласие с Найъл Куин. Треньорът на първия състав Риги Сбрагия поема отбора и го спасява от изпадане. След края на сезона Сбрагия се оттегля от поста. Клубът е закупен от американският бизнесмен Елис Шорт. За нов мениджър е назначен Стив Брус.

Източник : Уикипедия

Манчестър Сити - История на отбора в 0:19

ФК Манчестър Сити

ФК Манчестър Сити (на английски Manchester City Football Club) e английски футболен клуб от Манчестър. Отбора се състезава в Английската висша лига. Манчестър Сити е основан през ноември 1880 като Сейнт Маркс (Уест Гортън), през 1887 е името се сменя с Ардуик АФК, а от 1894 носи сегашното си име. Ставал е Шампион на Англия два пъти, носител е на ФА къп 4 пъти, печелил е Купа на Лигата на Англия 2 пъти и веднъж е носител на КНК. Най-успешния период на отбора е през 60-те и 70-те години на ХХ век, под ръководството на Джо Мърсър, като тогава за клуба играят играчи като Колин Бел и Франсис Лий. От спечелването на Купата на Лигата през 1976 няма спечелен голям турнир. През 90-те изпада от Висшата Лига, а сезон 1998/1999 прекарва в третото нива на английския професионален футбол. От 2000 година се състезава пак във висшия ешелон на Англия. На 1 септември 2008г. собственикът на гражданите е сменен с компанията Абу Даби Груп, като това им струва 200 млн. паунда. Тя има амбицията да превърне Сити в световна сила и влагат много средства във футболисти.

Успехи

* Премиършип(2): 1936–37, 1967–68
* Втора дивизия: 1898-99; 1902-03; 1909-10; 1927-28; 1946-47; 1965-66.
* ФА Къп: 1904; 1934; 1956; 1969.

Химн

„ Blue Moon, you saw me standing alone,

Whit out a dream in my heart, Without a love of my own,

Blue Moon, you knew just what I was there for, You heard me saying a prayer for, Someone I could really care for,

Then suddenly they'll appear before me, The only one my arms could ever hold, I heard someone whisper "Please adore me", And when I looked my moon had turned to gold,

Blue Moon, now I'm no longer alone, I have a dream in my heart, I have a love of my own...

Hello hello, we are the City boys, Hello hello, we are the City boys, And if you are a United fan surrender or you'll die, We all follow the City! (or: And if you are a Wigan fan surrender all your pies)

I've never felt more like singing the blues, City will win, United will lose, Oh City, You got me singing the blues,

[clap, clap, clap, clap]

I've never felt more like crying all night, City are great United are ****, Oh City, You got me singing the blues!

City, City, The Best Team In The Land, In All The World. (to the tune of the Vikings) There's only one City... We are not, We're not really here..... Who the **** are Man Utd?

Източник : Уикипедия

Челси - История на отбора в 23:53

Челси (на английски Chelsea Football Club ) е британски футболен клуб от град Лондон. Днешният им прякор е "сините", а преди — "пенсионерите", заради първоначалния герб на клуба. Клубът е основан на 14 март 1905. Играе срещите си на стадион "Стамфорд Бридж" в Югозападен Лондон. Името на клуба е подвеждащо, тъй като не се намира в квартал "Челси", а близо до него — в съседния квартал "Хамърсмит енд Фулъм". Челси е в първия ешелон в английското първенство от сезон 1989-1990 и по този показател се нарежда на 7-мо място. Първата титла на Челси е спечелена в далечната 1955 г., а след това сините имат още 2 през 2005 и 2006. През сезон 2006/2007 и 2007/2008 завършват на 2-ро място в Англия след Манчестър Юнайтед. Челси има 5 титли на ФА Къп, като последната е през 2009 г. От 2004 до 2007 г. отпадат четири пъти на полуфиналите на Шампионската Лига. На два пъти отпадат от Ливърпул, като единия път това става след несъществуващ гол на Луис Гарсия, а втория след дузпи. През 2004 отпадат от Монако. За първи път достигат финал на шампионската лига през сезон 2007/2008, когато губят от Манчестър Юнайтед след изпълнения на дузпи.

Стамфорд Бридж

* Име на стадиона : Стамфорд Бридж
* Адрес : Фулъм роуд, Лондон SW6 1HS
* Капацитет : 42 055 изцяло седящи места
* Размери : 103 х 67 метра
* Архитект : Арчибалд Лийч
* Построен : 1876г.
* Официално отворен : 28 април 1877г.

Матю Хардинг

Капацитет: 10 884 Трибуната „Матю Хардинг”, преди известна като Северната трибуна е разположена на северния край на терена. Тя носи името на бившия директор на клуба Матю Хардинг, който намира смъртта си в катастрофа с хеликоптер на 22-ри октомври 1996г. Хардинг прави значителни инвестиции, за да може трибуната да бъде завършена и скоро след смъртта си тя е преименувана на негово име. Строежът приключва през сезон 1997/98, година след смъртта на Хардинг. Трибуната е на два етажа, където повечето места са за притежатели на сезонни билети. Зад трибуната „Матю Хардинг” е разположен музея на отбора.

Източна трибуна

Капацитет: 10 925 Това е най-старата трибуна на „Стамфорд Бридж” и тя е разположена по протежението на източната страна на терена. Преди време, долния етаж на трибуната е било място за феновете на гостуващия отбор, но в началото на сезон 2005/2006 по искане на тогавашния мениджър Жозе Моуриньо там се разполагат местата за семейства с цел повдигане на морала на отбора. Трибуната има три етажа и е сърцето на стадиона, като под нея са тунела, съблекалните, треньорските скамейки, залата за пресконференции, пресцентъра и коментаторските кабинки. На средния етаж са разположени ложи, а горния етаж предлага на публиката една от най-добрите гледки на стадиона.

Шед енд

Капацитет: 6 814 „Шед енд” е южната трибуна. Тя има два етажа. От сезон 2005/2006 в източния край на трибуната се разполагат феновете на гостуващия отбор (Входове 1-3 от горния етаж и около половината от долния). Под „Дъ Шед” е разположен музей и мемориална стена, където семействата на починалите привърженици на клуба могат да им поставят имената, като знак за вечна подкрепа към отбора. Трибуната е построена през средата на 90-те години.

Западна трибуна

Капацитет: 13 432 Западната трибуна е разположена от западната страна на терена. Тя е на три етажа като име и ред с административна ложа, която се простира по цялата дължина на трибуната. Точно оттам собственика Абрамович наблюдава двубоите на отбора. По този причина, на трибуната са поставени отоплители, за удобство на феновете през студените зимни дни. Главният вход на трибуната е първото нещо, което феновете виждат, влизайки откъм „Фулъм роуд”. От двете му страни са разположени два малки входа, които са на името на бившите играчи Найджъл Спакман и Дейвид Спийди. Гореспоманатите ложи са домакин на много гости в деня на мачовете. Всяка ложа е на името на бивш играч на Челси: това са Боби Тамблинг, Стив Кларк, Рон Харис, Тед Рейк. Питър Бонети и Джон Холинс.

История

Основаване на клуба

ФК Челси е основан през 1905 г. от англичани, които имали мечта - да направят клуб, който да играе възможно най-елитния футбол. Година по-рано строителният предприемач Гъс Миърс искал футболът да стане популярен спорт в Лондон и за тази цел закупил бъдещия стадион Стамфорд Бридж. Той, заедно с братята си, имал желанието да го превърне в най-модерния спортен комплекс в английската столица и започнал да търси местен футболен клуб, който да се наеме със стопанисването му и да играе срещите си на него. От ФК Фулъм проявили интерес, но наема бил прекалено висок за тях и отхвърлили офертата, която Миърс им предлагал. След отказа на Фулъм, предприемачът решил да продаде съоръжението на Западната Железопътна Компания. Точно тогава, приятелят му Фредерик Паркър дал идеята да си направи собствен футболен отбор. Той бил очарован, но възниквали спорове за името на клуба. Имало предложения за ФК "Кенсигтън", ФК "Стамфорд Бридж" или ФК "Лондон", но Паркър държал на своето и така в началото на 1905 г. официално бил създаден новия клуб ФК "Челси"

1905-1920

След като клубът бил създаден трябвало да стартира в Южната Лига, но двата лондонски участника в тази лига - ФК Фулъм и Тотнъм се страхували, че новосформираният клуб може да привлече част от техните фенове и убедили другите отбори да не допускат Челси в Лигата. Миърс и Паркър започнали да търсят друго място, където тимът им можел да се изяви. Отправили запитване за включване в Английската Футболна Лига. По това време отборите във Футболната лига искали да се обхване по-голяма територия на юг. Провело се гласуване на 1 юни 1905 г. и лондонския клуб бил официално приет. Челси стартира във Втора Английска Дивизия. Първите два мача на тима са срещу дебютанти като тях. Губят дебютния си мач като гост от Стокпорт Каунти с 0-1, но след това смачква като домакин с 5:1 Хол Сити. В следващите 36 мача Челси има само шест загуби и завършва сезона на трето място. Следващия шампионат те завършват втори и така още на втората година от своето съществуване печелят участие в елитната футболна лига- Първа дивизия. По същото време се извършва първата смяна на треньорския пост в историята на тима. Първият мениджър Джок Робъртсън е заменен от Дейвид Колдеруд. Под негово ръководство, отбортът завършват на 13 място в първия си сезон сред най-добрите. Следва 11-то място, но през сезон 1909/1910 Челси заема 19-то място и изпада. След два сезона прекарани в долния ешалон отново се завръща. През февруари 1912 на 37 години умира основателя на "сините" Гъс Миърс. Този сезон, Челси постига голям успех като се добира до полуфинал за Купата на Англия, но губи от Нюкасъл Юнайтед с 3:0. До началото на Втората световна война, клубът прави още няколко добри участия в тези мачове за Купата, а в първенството заема места в средата на класирането.

1920-1970

Само през 1920 г заема трето място. През 1924 г отново се стига до изпадане, но през 1930 отново завършва на втора позиция във Втора дивизия и получава промоция. Вторият мениджър на клуба Дейвид Колдерууд води тима през всичките тези години. Изкарва 26 сезона, преди да бъде заменен от Лесли Найтън, но въпреки това оставя името си в историята като поставя рекорд по най-много сезони като мениджър на клуба. Найтън, както и другите треньори на Челси в следващите години, изкарват доста по-малки време начело на "сините". Найтън е треньор до началото на Втората световна войната. След това на неговия пост застава Бирел. По време на самата Война, тима печели Южната купа - сезон 1944/45. Първенството е спряно по време на Войната и клубът играе в Лондонската и Южната група. Челси не заема по-високо от 13 място и Бирел е принуден да си подаде оставката. Пети треньор на клуба става бившия национал на Англия и футболист на Арсенал Тед Дрейк. По време на неговото ръководство Челси постига най-големия си успех за ХХ век. През 1955 г. става Шампион на Англия, като оставя зад себе си на 4 т. разлика миналогодишния Уулвърхямптън Уондърърс. Триумфът за сините е още по-голям тъй като шампион е не само Челси, но и юношите, младежите и дублиращия състав. Радостта е съпътствана от едно разочароващо решение на футболните шефове в страната. Футболната лига не позволява на тима да играе в КЕШ, като се обосновава е претовареният график на английския шампионат. Това се отразява негативно на играчите и на следващата година клуба финишира едва на 16 място, а през 1962 г.следва ново отпадане във Втора дивизия. Въпреки спечелената титла, клубът не се представя добре след този великолепен сезон и си връща старата слаба форма. Последва прогрес, който се дължи в голяма степен на шотландския национал Томи Докърти, който поема клуба на следващия сезон.Още през 1963 г., Челси става вицешампион на Втора дивизия, а през следващите години не слиза по-надолу от 9-то място в Първа лига. Следват нови добри участия в Купата на страната - през 1965 и 66 играят полуфинали , а през 1967 играят финал, но губят в решителния мач с 2:1 от Тотнъм.

1970-1974

След Докърти на треньорския пост застава Дейв Секстън. Добрите изяви в купата на Англия продължават. След няколко опита най-накрая през 1970 г. тепечелят този трофей. Сезон 1969/1970 е много успешен за тима. Стигат до третото място в първенството и участват във финал за Купата. Техен съперник е един от най-добрите отбори по това време Лийдс, завършил на втора позиция в шампионата. Те са считани за фаворити. Съумяват да поведат още през първото полувреме с гол на Джеки Чарлтън, но Питър Хаусман изравнява за Челси. Втората част отново започва побре за йоркшърци и те отново излизат напред в резултата, но две минути преди преди края Иън Хъчинсън изравнява. Следва преиграване на Олд Трафорд. Там срещата отново е много оспорван. Лийдс отново водят с 1-0, но 12 минути преди края Питър Озгуд изравнява. В продълженията, защитникът Дейвид Уеб бележи победното попадение и донася първата купа на Англия в историята на клуба. Това дава право на тима да участва в евротурнирите през следващия сезон. Челси взема участие в турнира КНК. Един след друг побеждава Арис Солун, следва ЦСКА София и накрая Брюж. Стигат до полуфинал. Жребият отрежда "сините" да се изправят срещу миналогодишния носител Манчестър Сити. Те не се оказват пречка и ги отстраняват с общ резултат 2:0.На финала ги чака Реал Мадрид. "Белият балет" е фаворит, но тези който откриват резултата са англичаните, с гол на Питър Озгуд. Испанците, обаче изравняват резултата секунди преди края на мача. Следват продължения, в които двата отбора не допускат гол и се стига до преиграване. Два дни по-късно, отборите се срещат пак на стадион "Караискакис". Челси отново излиза напред, с гол на Джон Демпси в 32 минута, който се реваншира за вината му за гол на иберийците в първата среща. Реал Мадрид натискат до края на мача, но това не дава отражение в резултата и Челси печели трофея. Влиза в историята като четвъртия английски отбор носител на КНК.

1974-1993

След този триумф следват нови тежки години за лондончани. През 1974 г. Секстън напуска клуба и година по-късно тима изпада във Втора дивизия. В периода от 1974 до 1993 много треньори се сменят на "кормилото на тима", но никой не се задържа за голям период от време. Джон Нил остава най-дълго, но това е малко относително, защото води тима между 1981 и 1985. Това не помага на клуба и под негово ръководство за малко не се стига до изпадане в Трета дивизия.Проблемите по това време са главно финансови , и свързани със собствеността на земята , точно в този момент се появява Кен Бейтс , строителен предприемач които първоначално стабилизира отбора макар че само две точки ги делят от изпадане . През следващата година, Нил решава да направи промени в тима и много нови играчи идват на "Стамфорд Бридж". Това дава резултат и за първи път тима става шампион на Втора дивизия. След този успех Нил става директор на клуба, а на треньорския пост е назначен Джон Холинс.Но радостта е временна само след един сезон са пак обратно във втора дивизия.Назначен е Боби Кембъл, с него отбора постига неподобрен и досега рекорд с 99 точки в един сезон и триумфално се завръща в елита, като още в първия си сезон там завършва 5-ти. Това е само началото на бъдещите успехи, които следват само след няколко години. Последователно след Боби Кемпбъл се сменят Йън Портърфилд и бившия защитник на тима Дейвид Уеб.

1993-2000

След Уеб, в отборът през 1993 г. идва Глен Ходъл. С неговото име се свързва нов възход в историята на тима. Новият президент Кен Бейтс играе важна роля в коренното преобразяване на Челси. Към "сините" се присъединяват няколко знаменити играчи начело с Рууд Гулит. През 1996 г. Ходъл става треньор на английския националния отбор.Под ръководството на Глен Ходъл през 1994г Челси играе финал за купата на Англия, но го губи от Манчестър Юнайтед с 4:0. След него треньор на клуба е Гулит, който става играещ-мениджър.Холандецът изгражда италианско нападателно трио Виали,Дзола и Роберто Ди Матео. През 1997 г. отборът играе финал за Купата на Англия. Побеждава Мидълзбро с 2:0, с голове на Ди Матео и Еди Нютон и за втори път печели трофея. Точно, когато предстоят финали за КНК и Купата на Лигата, през февруари 1998 Гулит е уволнен след скандал с ръководството на клуба. Джанлука Виали го заменя. Тимът губи финала за Лигата, след загуба от Мидълзбро с 2:0. Това още повече кара футболистите да дадат всичко от себе си в другия финал - за КНК. Челси играе финал с германския Щутгарт в Стокхолм. Мачът отива към нулево реми, когато Джанфранко Дзола след пас на Денис Уайс вкарва и Челси става за втори път носител на тази купа. Това, обаче не е последния финал за сезона. Предстои мач за Суперкупата на Европа. Там "сините" се срещат със свой стар познайник - Реал Мадрид. Челси побеждава с 1:0 с попадение на Густаво Пойет. Така Челси прибавя във витрината си нов европейски трофей - Суперкупата на Европа. През сезон 1998/1999 Челси завършва на трето място във Висшата лига, което дава право на тима да участва в Шампионска лига. Играят в третия квалификационен кръг с латвийския Сконто и ги отстраняват с общ резултат 3-0. В групите се падат с Милан, Галатасарай и Херта Берлин. Лондончани завършват на първо място, като трябва да се отбележи, че правят две равенства с италианците, а насред Истанбул бият турците с 5-0. На четвъртфиналите се падат с испанския Барселона. Челси води с 3:0 с голове на Дзола и две попадения наФло, но в края допускат гол на Луиш Фиго. Със същия резултат - 3:1 Барса отвръща на Ноу Камп. Следват продължения, в които испанците бележат нови два гола и Челси отпада от турнира. Сезон 1999/2000 носи нов трофей - Купата на Англия. По пътят към финала, "сините" разгромяват Манчестър Юнайтед с 5:0 на Стамфорд Бридж. Този успех е последван от нова победа на полуфиналите, този пък срещу Нюкасъл Юнайтед, а на финала бият Астън Вила с 1:0, с гола на Ди Матео. В шампионата заемат петата позиция. По това време Челси има много чуждостранни играчи. Президента Бейтс и треньора Виали са критикувани, че разчитат прекалено много на легионери и не дават достатъчно шанс на младите английски таланти. Стига се и до мач, в който сред титулярите няма нито един англичанин. Личат имената на френските световни шампиони – Дешам, Лебьов и Десаи. През лятото на 2000 г. "сините" побеждава Манчестър Юнайтед с 2:0 за Суперкупата на Англия и всички слагат лондончани за фаворит за титлата. Вместо това сезонът започна много зле. Загуби от Астън Вила, Бредфорд и равенство с Нюкясъл Юнайтед, опровергават прогнозите за златни медали. В пълен контраст с представянето на тима, Джими Флойд Хаселбанк. Холандецът вкарва постоянно. Пресата критикува Виали, че е неопитен треньор и не може да реализира пълния потенциал на отбора. Скоро италианеца е уволнен, но остава в историята на клуба, като най-успешния мениджър, след като е донесъл за две години и половина пет различни купи в клубната витрина. След него идва сънародника му Клаудио Раниери.

2000-2003

Първите два сезона на Раниери не може да стигне до местата за Шампионската лига. Два пъти финишират на шесто място. Вместо това Челси реди загуби в Купата на УЕФА от скромни отбори като швейцарския Сент Гален, Апоел Тел Авив и норвежкия Викинг. През 2002 г. "сините" губят финала за купата на Англия от Арсенал с 0-2. За сметка на това, че не успя да постигне някакви сериозни успехи в първите си години на "Стамфорд Бридж", той открива някои млади таланти и по-малко известни играчи. Хаселбанк става голмайстор за сезон 2000/2001 с 22 гола, следващия сезон също можеше да завоюва това отличие, но Анри от Арсенал го оставя на второ място. Ветеранът Дзола показва невероятен дух и игра, и печели всички сини сърца в Лондон и по целия свят. Обявен е за най-добрият играч на Челси за всички времена. През сезон 2002/2003 Челси бие в последния мач за сезона Ливърпул с 2:1 и по този начин стига до четвърто място, което дава място в Шампионската лига. Това бе един от малкото успехи на Клаудио Раниери. Но е ключов защото руския милиардер Абрамович търси отбор, които играе в Шампионската лига и би могъл да придобие лесно, това е идеалния отбор за него. Преди това е оглеждал Тотнъм и Блякбърн, но и двата не отговарят на критерия да са евроучастници. Ливърпул е прекалено скъп и ето го отбора идеален за инвестиция - Челси. Той купува играчи за солидни суми, като насреща не постига очакваните успехи и клубът изпада във финансова криза.Собственикът и президент на Челси Кен Бейтс е бил почти пред обявяване на фалит, когато пристига руския милиардер Роман Абрамович.

2003-2008

Благодарение на огромните си финансови възможности, олигархът покрива дълговете на отбора, но и започва политика, с която иска да превърне Челси в най-големия клуб в света. На "Стамфорд Бридж" пристигат играчи като Муту, Креспо, Верон, Дъф и още много други. Абрамович преобразавя цялостния облик на тима. Плащат се големи суми за селекция, но Раниери продължава да не може да стигне до големите отличия. Така през лятото на 2004 г.за мениджър е привлечен португалецът Жозе Моуриньо, който е обявен за най-добрият треньор в света за изминалия сезон. Той печели това отличие и година по-късно. Привлича в отбора имена като Дидие Дрогба, Рикардо Карвальо, Пауло Ферейра, Петър Чех, Арен Робен и още добри играчи, който са в основата на успехите през следващите години. Стилът на тима се отличава с голяма стабилност в защита и ефективност в нападение. Още в първата си година като мениджът на тима, Моуриньо печели титлата на страната и Купата на Лигата. Първото място във Висшата лига е емблематично, тъй като точно 50 години след първата титлата на страната, клубът става отново шампион. Стигат и до полуфинал за Шампионската лига, но там са отстранени от Ливърпул с общ резултат 1-0 с много спорен гол, за когото така и не бе доказано, че топката е преминала голлинията. На следващта година в клубната витрина се прибавят нови две отличия. През втората си година Моуриньо взема отново титлата в Англия, а също така и Къмюнити Шийлдс след победа над Арсенал с 2-1, като и двата гола за "сините" ги бележи Дрогба. През сезон 2006/2007 Челси печели нови две отличия. Завоюва Купата на Лигата. На финала Челси бие с 2-1 Арсенал.Няколко месеца по-късно идва и решаващия мач за Купата на Англия. Там Челси взема реванш от Манчестър Юнайтед за загубената титла, като ги побеждава с 1-0 на реконструирания "Уембли" след продължения, с гол на Дрогба. В началото на сезон 2007/2008 Челси подобрява един стар рекорд, който преди това е пренадлежал на Ливърпул. С победата у дома над новака Бирмингам Сити 3-2 на 12 август 2007, "сините" бият рекорда от 63 мача непобедени на своя стадион. Поради слаби резултати 3 месеца по-късно Жозе Моуриньо е уволнен, а на негово място е назначен Авраам Грант. Отборът започва да навлиза във форма и доказателство за това е класирането за финала на Купата на Лигата. Там тимът губи изнедващо от Тотнъм, но отборът не пада духом и се класира и на полуфинал за Шампионската лига, като същевременно е с равни точки с Манчестър Юнайтед. На полуфинала Челси отстранява Ливърпул след 2 гола в продълженията (3-2). В последния кръг на първенството отборът губи титлата на Англия и всички погледи са насочени към финала за ШЛ в Москва на 21 май 2008 г. В този мач Челси за пореден път губи злощастно след изпълнение на дузпи. Редовното време и продълженията завършват наравно - 1:1. При изпълнението на дузпи Кристиано Роналдо пропуска за "червените дяволи". Последната пета дузпа изпълнява Джон Тери. Ако отбележи, Челси печелят трофея, но той пропуска. Драмата на стадиона е пълна. Никола Анелка изпуска решаващата дузпа и Манчестър Юнайтед печели Шампионската лига. Това е краят на ерата Грант. След краят на сезона Грант напуска, а на негово място е назначен Луиш Фелипе Сколари. През трансферният прозорец Челси взима Деко и Жозе Босингва. Новия сезон започва впечатляващо с победа 4-0 над Портсмут. Челси записва серия от 86 мача без загуба на Стамфорд Бридж в Премиър Лийг. Серията, започнала на 10 април 2004 г, е спряна от Ливърпул на 26 октомври 2008 г.

2009

На 10 февруари 2009 г. за старши треньор е назначен Гус Хидинк. Под негово ръководство сините имат възход .Той изгражда един сплотен Челси със много голяма дисциплина. По времето му като треньор Челси записва 1 загуба от Тотнъм. Челси завършва трети в Премиършип на 3 точки зад втория Ливърпул. Сините отпаднаха на полуфинал в Шампионската лига от Барселона,а преи това победи в героичен мач Ливърпул. В мача срещу Барса се разрази голям скандал със главният съдия -норвежецът Том Хенинг Йовребо който не отсъди 2 чисти дузпи за сините. Като играч на сините за сезона бе определен Франк Лампард, a голмайсторът на Челси и Премиершип се отличи Никола Анелка. В последният мач за сините за сезон 2008/2009 Челси спечели финала срещу Евертън за ФА Къп с попадения на Луи Саха за Евертън в 26-тата секунда, Дрогба за 1:1 в 21 минута и Лампард в 71 минута донесе титлата на Челси. Стана ясно че Гус Хидинк остава в тима но като изпълнителен директор. Треньор е Карло Анчелоти.

Отличия


* Премиершип : 1954-55, 2004-05, 2005-06

* Чемпиъншип : 1983-84, 1988-89

* ФА Къп : 1970, 1998, 2000, 2007, 2009

* Купа на Лигата на Англия : 1965, 1998, 2005, 2007

* Камюнити Шийлд : 1955, 2000, 2005, 2009

Европейски

* Суперкупа на Европа : 1998
* Купа на носителите на национални купи :1971, 1998

Източник : Уикипедия

Тотнъм - История на отбора в 23:40

„Тотнъм Хотспър“ (на английски Tottenham Hotspur Football Club) е английски футболен клуб от град Лондон. Прозвища: Spurs (Шпорите). Основан е през 1882 г., професионален статут придобива през 1895 г. От 1898 г. е акционерно дружество. Играе срещите си на стадион „Уайт Харт Лейн“ в северен Лондон. Цветове на екипа:бели фланелки, тъмносини шорти, тъмносини чорапи.

Девизът на клуба е Audere est Facere (лат: "Да дръзнеш значи да го направиш"), а емблемата изобразява боен петел стъпил върху футболна топка. Клубът има дългогодишна вражда със съседите си Арсенал, а срещите между тях са известни като Дербито на Северен Лондон.

История

„Hotspur Football Club“ е създаден през 1882г. от ученици по богословие към църквата „Вси Светии“, членове също и на отбора по крикет Хотспър Крикет Клъб. Името Хотспър идва от Сър Хенри Пърси (Сър Хари Хотспър) – Хари „горещата шпора”, герой от пиесата на Шекспир Хенри IV, който живял в този район през 14-ти век. През 1884г. клубът е преименуван на Tottenham Hotspur Football and Athletic Club за да не се бърка с друг клуб - London Hotspur.

Първият екип на отбора е тъмно син, после се променя на светло сини фланелки и бели гащета, после червени фланелки и тъмно сини гащета, после в жълто кафяви фланелки и черни гащета и накрая в бели фланелки и тъмно сини гащета.

През 1888г. Тотнъм преместват домакинските си срещи от Tottenham Marshes в Northumberland Park, където вече може да се продават билети за вход. Точно преди Коледа на 1895г. клубът става професионален и са приети в Южната Лига, а на мачовете присъстват почти 15,000 зрители. Чарлз Робъртс става президент през 1898г. и остава на този пост до 1943г.

През 1899г. клубът се премества на "Хай Роуд", малко по-късно преименуван на "Уайт Харт Лейн".

През 1900г. Тотнъм печелят Южната лига, а следващата годиа и FA Challenge Cup и стават първият отбор извън лигата постигна такъв успех от основаването на Футболната лига.

Тотнъм влизат във Втора Дивизия на Футболната Лига за сезон 1908-09 и още следващия сезон - в Първа Дивизия. През 1910-11 и по време на Първата Световна Война отборът не се представя добре и завършва последен в Първа Дивизия през сезон 1914-15, когато първенството е прекратено.

Когато през 1919г. първенството е подновено, Първа Дивизия е увеличена от 20 на 22 отбора. Едно от тези две допълнителни места се дава на 19-тия – Челси. Другото се дава на Арсенал, които са 5-ти във Втора Дивизия, вместо на третия във Втора Дивизия Барнзли или на Тотнъм. Това решение се взема след доста съмнително гласуване и е една от причините за омразата между двата клуба. Твърди се, че президентът на Арсенал, сър Хенри Норис, е подкупил членовете на Футболната лига да гласуват с полза на неговия отбор. Друга причина за враждата е преместването на Арсенал от крайните южни квартали на Лондон, в непосредствена близост до района на Тотнъм 6 години по-рано.

Но въпреки несправедливото изхвърляне от Първа Дивизия, Тотнъм се завръщат още следващия сезон (1919-20) и на 23 Април 1921г. за втори път печелят FA Cup побеждавайки Wolves с 1-0 на Stamford Bridge.

През 1922г. Тотнъм завършват втори след Ливърпул, но след това започва спад в играта им и през 1928г. отпадат от Първа Дивизия и остават във Втора Дивизия през идните години до повторното прекратяване на първенството през 1939г. заради Втората Световна Война.

През 1949г. треньор е Артър Роу, който въвежда нова тактика на игра – „едно – две”. Тотнъм се връща в Първа Дивизия през 1951г. и става шампион.

Успехи

Има общо 86 сезона във футболната лига на Англия от 1908 г. досега.

• Шампион на Англия два пъти - 1950-51 г. и 1960-61 г.
• Носител на Купата на Английската Футболна Асоциация осем пъти - 1901, 1921, 1961, 1962, 1967, 1981, 1982, 1991 г.
• Носител на Купата на Лигата в Англия четири пъти - 1971, 1973, 1999 ,2008 г.
• Носител на Купата на носителите на национални Купи през 1961-62 г.
• Носител на Купата на УЕФА два пъти - 1971-72 и 1983-84 г.

Източник : Уикипедия

Евертън - История на клуба в 21:40

Евертън (на английски: Everton F.C.) е името на английски футболен отбор от град Ливърпул, който към сезон 2008-09 играе в английската Висша лига. Отборът е създаден през 1878 г. и играе домакинските си мачове на стадион Гудисън Парк, който има капацитет 40 206 места. Прякорът им е „карамелите“, а местният съперник се казва Ливърпул.

Евертън са едни от 12-те основатели на първенството в Англия и е отборът с най-много участия в първия ешелон на английската футболна пирамида, включително сезон 2007-08 участията са 108.

История

Тимът на Евертън е създаден през 1878 година в региона на църквата Сейнт Доминго, това е и първото име на отбора - Сейнт Доминго ФК, което се задържа едва за 12 месеца, след което приема наименованието Евертън. Футболният клуб е създаден с цел хората от местната енория да практикуват спорт и през зимата, тъй като през лятото те са били заети предимно с крикет. През 1888 г. Евертън е един от основателите на Футболната лига в Англия, заедно с Престън, Астън Вила, Уулвърхямптън, Блекбърн Роувърс, Болтън У, Уест Бромич, Акрингтън, Бърнли, Дарби Каунти, Нотс Каунти, Стоук Сити. През първия сезон в лигата Евертън се класира на 8-о мястоа, а първата титла е спечелена още в третия сезон от своето участие във Футболната лига - през сезон 1890-91. Два сезона по-късно, през 1893 клубът достига до своя първи финал в турнира за Купата на Футболната Асоциация (Купата на Англия), но губи с 0:1 от Уулвърхямптън. След четири години Евертън отново е на финал, но отново търпи поражение, този път от Астън Вила с 2:3. За първи път трофеят на Футболната Асоциация е спечелен през 1906, когато на финала е надигран Нюкасъл Юнайтед.

20-те и 30-те години на XX век

Първият успешен период на клуба започва от средана 20-те години на миналия век, когато през 1925 г. клубът закупува Уилиъм Ралф Дийн, или както е известен Дикси Дийн. Играч превърнал се впоследаствие в легенда на Евертън. С екипа на сините от Ливърпул Дикси Дийн поставя рекорд в лигата за всички времена по отбелязани голове, 60 гола в 39 мача. Постижение помогнало на клуба да спечели трета титла до момента.

Две години по-късно, непосредствено преди Първата световна война, клубът изпада във Втора дивизия, където се задържа едва един сезон и още от първия си опит успява да се завърне във футболния елит на Англия и още в следващия сезон - 1931-32, Евертън дори става за четвърти път шампион. Само година по-късно тимът печели и втората Купа на ФА, надделявайки на финала на ст. "Уембли" Манчестър Сити с 3:0. Исторически двубой, в който за първи път в света се използват номера на гърба на фланелките на футболистите. Първата успешна ера за клуба завършва през сезон 1938-39, когато Евертън успява да завоюва своята пета шампионска титла.

След Втората световна война следват трудни години, като тимът изпада за втори път в своята история във Втора дивизия, през сезон 1950-51. Периодът на престой там е три години и през 1954-а година Евертън отново се завръща в елитния ешалон, от когато и на когото клубът е неразделна част до днес.

60-те години на XX век

Вторият успешен период на клуба започва с назначването за мениджър на Хари Катерик през 1961 г., като още през 1962-63 Евертън отново е шампион на Англия, а само три години по-късно, през 1966-а, печели и за трети път Купата на ФА, побеждавайки на финала Шефилд Уензди с 3:2. Интересен факт от този финал е, че до един момент в мача Шефилд У води с 0:2, но все пак Евертън успява да постигне пълен обрат още в редовното време на двубия. През 60-те години най-изявените имена в отбора са: Алън Бол, Джо Ройъл, Колин Харви, Хауърд Кендал и Брайън Лабоун.

80-те години на XX век

Този период се свързва с името на треньора Хауърд Кендъл. Отборът печели две шампионски титли - през 1985 и 1987 г., за да наруши хегемонията на своите съграждани "Ливърпул". Печелят и КНК през същата 1985 г. В момента, когато трябва да се изявят в КЕШ, идва трагедията на "Хейзел" и отборът губи този шанс. В отбора са: Невил Саутол, Кевин Ратклиф (кап.), Гари Стивънс, Кевин Шийди, Питър Рийд, Тревор Стивън, Анди Грей. Разбира се, не може да не се спомене и името на по-късно закупения от "Лестър" Гари Линекър.
Сезон 2007-08

През сезон 07/08 Евертън участва за осми път в турнира за Купата на УЕФА, където клубът попадна за първи път в своята история в груповата фаза на турнира. В първия кръг тимът от Мърсисайд преодоля много трудно Металист Харков от Украйна. "Карамелите" попаднаха в една група с Нюрнберг (Германия), АЗ Алкмаар (Холандия), Зенит Ленинград (Русия) и Лариса (Гърция). "Сините" от Ливърпул успяха да излезат от тежката група като постигнаха победи и в четирите си двубоя: 3:2 като гост на Алкмаар, 1:0 като домакин над Зенит, 2:0 като гост на Нюрнберг и 3:1 срещу Лариса у дома. Предстоеше 1/16-финален двубой срещу норвежкия Бран Берген и след като победи с категоричното 8:1 от двата мача игра с Фиорентина,като отпадна драматично на дузпи след като двата отбора си размениха по две победи с по 2:0. Евертън се представи отлично и в треторазрядния турнир в Англия - Купа на Лигата (Карлинг Къп), където отпадна от Челси на полуфинал. На осминафинала възпитаниците на Дейвид Мойс преодоляха трудно като гости Фулъм с 1:0, след продължения. На четвъртфинала бе победен Уест Хям като гост с 2:1. Във Висшата лига след колеблив старт, Евертън стабилизира своите изяви и завърши първенството на пета позиция. Историята на клуба е безкрайно интересна. И както се казва в лентата „това е клуб, в който наред с отличията могат да бъдат видени и невероятни личности, които са направили играта по-хубава". За първия двубой на отбора на един терен в Стенли Парк играчите например сами носят гредите на вратите и поставят началото на този клуб. И сякаш от този момент всичко, което се случва на „карамелите" не е по лесния начин. Напротив! Клубът трябва да извърви пътя към славата и да я заслужи дори с два пъти повече усилия. А когато това стане идва удар отвън, след който обаче „карамелите" намират сили да продължат напред, защото те са задължени да доставят на този клуб само най-доброто. Имаше нещо, което стоеше в главата ми през цялото време, докато гледах двучасовия филм - „Евертън Стайъл". За първи път използвах тази фраза, разменяйки си мейл с един приятел от сайта наскоро по отношение на Ларс Якобсен и неговото приобщаване към ценностите на този клуб. Проследявайки историята на „карамелите" осъзнавам, че тази фраза трябва да бъде използвана по-често, защото това е типично за отбора - стилът, с който се постигат целите.


Всъщност Евертън печели първата си купа още преди да е създаден едноименния клуб в града. През 1891 „карамелите" триумфират с отличието на града. Тогава все още са на „Анфилд" (интересното е, че първият трофей на този славен терен е донесен от синия клуб, нали), но собственикът на стадиона и хотела наблизо, който е ползван за съблекалня повишава наема в следствие и на спечелената титла тогава и бордът на Евертън решава да се премести за трети път в рамките на 14 години, като преминава Стенли Парк и създава първият специално построен стадион за футбол с трибуни. Решението не е било лесно, но човекът, който е участвал най-дейно в решението всъщност е ковчежник и добре е премислил решението си. Така е създаден „Гудисън Парк". За един клуб най-важното е домът. И „карамелите" го построяват, макар и с трудности, но знаят, че това е тяхно постижение и е постигнато с усилията на феновете. Колко странно! Историята в последствие ще ги накара да повтарят това много пъти. Няма да влизам в детайлите на тази история с преместването, защото тя е широко известна, но само ще отбележа, че още в края на ХІХ век клубовете на Острова са се вглеждали в икономическите си резултати.


В последния сезон преди Първата световна война Евертън става шампион (1914-1915) и тимът държи трофея за следващите 4 години.


Дикси Дийн


Някъде в средата на 20-те години река Мърси е пресечена от едно момче, което винаги ще бъде наричано Дикси Дийн. Всъщност има спорове защо му казват Дикси. Името му е Уилиам Ралф Дийн. Твърди се, че доста е задявал момичетата в гимназията и от там идва това име, но всъщност членове на неговата фамилия яростно отричат това да е така и твърдят, че прякорът е заради изключително тъмната му коса и като цяло тъмния изглед който притежава. Той безспорно е най-невероятният голмайстор в историята на английския футбол като е вкарал 349 гола в общо 399 мача за Евертън в Лигата за периода между 1925 и 1937. Той е и само една от причините, поради които винаги ще се счита, че Англия пропуска надменно да спечели с лекота световните първенства до Втората световна война. Защото Дикси не е единственият подобен играч. За Англия Дикси има 16 мача с 18 гола. Във всички турнири той е изиграл 433 мача за „карамелите", в които е реализирал 383 попадения*. За него могат да се кажат страхотно много неща. През 1926 година при пътен инцидент счупва черепа и челюстта си. През сезон 1927-1928 вкарва 60 гола в Лигата, което и до днес си е рекорд, а и подозирам, че така и няма да бъде подобрен. Все още се твърди, че на „Гудисън Парк" най-голям шум е чуван в последния кръг на онзи сезон, когато Дикси вкарва своя хеттрик на Арсенал и постига тези 60 попадения. По-късно Евертън изпада, но Дикси остава верен на клуба. Когато веднъж си станал син, си оставаш син за цял живот, казват на „Гудисън". Дънкан Фъргюсън например имаше татуирана емблемата на Евертън, дори когато носеше екипа на нюкасъл преди да се върне обратно на „Гудисън Парк в своя дом.


Между другото с онзи период има също една интересна случка от фолклора на „Гудисън Парк". До онзи момент Евертън никога не е изпадал от елита на Англия. През 1928 тимът е шампион и играе невероятно. През 1930 година тимът остава последен в елита, което е много странно, защото за две години се срива от върха до дъното. Един от историческите моменти, с които местния съперник Ливърпул винаги се е гордеел са спечелените последователно титли на Втора и после първа дивизия в сезони 1904-1905 и 1905-1906. Никой не го е правил до тогава. И изведнъж Евертън се оказва във второто ниво на английския футбол. „Карамелите" веднага печелят титлата на Втора дивизия, а връщайки се в елита Дикси Дийн вкарва 45 гола за един сезон и отборът триумфира и в елита. И до днес феновете на „сините" твърдят, че изпадането е нарочно, за да покажат на Ливърпул, че онова постижение не е много трудно. И Евертън не го е правил, просто защото не е бил извън елита до тогава.


Големият отбор от 80-те


Тук някъде може би е редно да спомена за големите деветки, които Евертън има в историята си. Втори като резултатност в клуба е Греъм Шарп - един от големия отбор в средата на 80-те, който Евертън има. Нападател с изключителен финес и майсторство в противниковото наказателно поле. За мен най-добрият в този отбор, който аз си спомням и съм гледал някога дори при наличието на Линекер и Коти. Заедно с настоящият коментатор на Скай Спортс Анди Греъм, Греъм Шарп прави невероятно партньорство, което им носи невероятно много успехи. За Дикси Дийн много хора така и няма да разберат, заради липсата на английският национален отбор на Мондиалите тогава. За съжаление и за Греъм Шарп европейската и световна публика нямаше как да разбере, защото след Хейзъл точно този златен отбор на „карамелите" не успява да продължи похода си към славата. През 1985 тимът можеше да направи требъл, защото стана шампион 5 кръга преди края, стигна финал за ФА Къп. В Европа се изправя на полуфиналите за КНК срещу Байерн и след нулево равенство в Мюнхен, Ули Хьонес вкарва на „Гудисън Парк" през първото полувреме. Защо ли пък трябва да е лесно достигането на първия европейски финал? Това все пак е Евертън! Втората част немският гранд е смазан и „карамелите" ликуват 3:1, след което на финала бият със същия резултат и Рапид Виена.


Може да се говори много защо Евертън е най-потърпевшият отбор в историята на английския футбол от войните и наказанието от УЕФА. Аз ще дам два примера. Анди Грей напуска Евертън през лятото на 1985 година, когато в отбора е купен от Лестър Гари Линекер. На пръв поглед да разбиеш дуото Шарп-Грей е било смятано за самоубийство. Но вместо това Хауърд Кендъл изгражда шампионски тим, които наистина е невероятен. Всички сега говорим за 80-те като за годините на Ливърпул, но всъщност поне половината от славата е трябвало да се отдаде на Евертън. През 1986 само две точки разделят „карамелите" от титлата. В края на март съставът води с две точки на Ливърпул, а и има и мач по-малко, но равенство с Манчестър Ю и загуби от Арсенал и Уотфорд (и трите мача са поредни навън в Лигата) дават предимство на градския съперник. Отборът играе невероятен футбол и е считан за най-силният в Европа по онова време. И тогава идва оферта за Гари Линекер от Барселона. Играчът, а и клубът няма как да я откажат, защото „карамелите" са затворени на Острова. И Линекер си отива. Със сигурност това не би станало, ако съставът играеше в турнирите.

Всички очакват срив! Не, просто това е поредната трудност. Следващият сезон 1986-1987 нищо не може да спре Евертън към титлата, която печелят титлата с 9 точки преднина. И тогава идва вторият ключов момент. Хауърд Кендъл, член на шампионския състав на Евертън през 1970 година като играч и после мениджър на отбора през 80-те, решава, че иска да постигне успехи и в Европа и напуска в посока Атлетик Билбао. Ако не беше „Хейзъл" „карамелите" щяха да имат идеалната възможност да направят това, което Ливърпул постигна в първата половина на 80-те.


Хауърд Кендъл


Фигурата на Хауърд Кендъл е емблематична за историята на Евертън. Той е един от невероятните футболисти, които извеждат състава до титлата през 1970 година. Но изведнъж тогавашният мениджър на клуба Хари Кетърик решава да продаде един от тримата си офанзивни полузащитници Алан Бол на Арсенал, като това е сигнал за разбиването на този знаменит отбор. Години по-късно Кендъл започва мениджърската си кариера в Евертън по не много приятен начин. През първия му пълен сезон в отбора, „карамелите" завършват на осмо място. Година по-късно са седми, но с приблизително същия точков актив. Според всички ключовият момент за този състав на Евертън е един двубой през сезон 1983-1984 от Милк Къп срещу Оксфорд, когато на почивката резултатът е 1:0 за съперника и се очаква при загуба Кендъл да бъде уволнен. През втората част „карамилите" изравняват, а президентът на клуба решава, че няма да лиши клуба от мениджъра и му дава шанс. Спечелено е преиграването, а Евертън губи финала пак след преиграване с Ливърпул на „Мейн Роуд", но това отваря пътя към успеха година след това. Упоците пак са научени по трудния начин. В онзи момент едно емоционално решение можеше да съсипе този отбор. Идеята за постоянство на мениджърския пост тогава свърши страхотна работа.


Дейвид Мойс


Може и заради онзи случай сега Дейвид Мойс успява да работи спокойно. Защото шотландецът имаше не един и два трудни момента в своята кариера в клуба. Между другото Мойс сякаш е орисан за големи неща на „Гудисън Парк", защото още в 28-а секунда на неговия режим тимът вкара гол. По някакъв начин този човек е орисан да прави нещата по трудния начин. Когато през 2005 година „карамелите" завършиха четвърти, заради триумфа на Ливърпул в Европа УЕФА не искаше да ги допусне до Шампионската Лига. Бе направен компромис и „червените" започнаха от първия кръг, но в европейската централа трудно забравиха унижението да си признаят, че в техните документи има пропуск, който английската ФА използва и носителят на трофея в ШЛ трябва да защитава отличието си и това няма нищо общо с квотата от четири тима, която ще трябва да участва в следващото издание. В реваншът на ІІІ предварителен кръг Дънкан Фъргюсън, друг от легендарните „деветки" на този клуб, вкарва напълно редовен гол на „Ел Мадригал", но в един от последните си мачове като съдия Колина отмени попадението без да има реална причина за това. Малко след това той се отказа от съдийството и никой така и не отговори защо той трябваше да започне сезон в евротурнирите и то ръководейки толкова важен мач, при положение, че спря с професията месеци по-късно. Още един момент, в който съдбата не бе с Евертън.


Сега обаче Дейвид Мойс е близо до спечелването на първото си отличие с този клуб - ФА Къп. Желая му го от цялото си сърце, да ме прощават феновете на Челси. Защото и Мойс подобно на Евертън като клуб, е принуден да прави нещата по трудния начин и дори когато изглежда, че е постигнал целите си трябва да започва от самото начало. Този клуб започва своя живот по трудния начин, играчите сами носят гредите на вратите за първия си мач, после се налага да построят за твърде кратко време дома си от другата страна на „Стенли парк", но продължават да вървят напред. Някъде в историческите кадри може пак да бъде видяна онази жена, която обикаля стадиона и раздава на хлапетата карамелени бонбони. През 1994 година Евертън едва се спаси от изпадане, започна следващия сезон с 4 точки от първите 12 мача, назначи Джо Ройъл и в края на онзи сезон победи Манчестър Ю на Уембли с 1:0 в един от най-изненадващите финали за последните години в турнира.


Дами и Господа, това е Евертън! Един футболен клуб, в който винаги има големи личности и невероятни моменти. Отбор подкрепян от 40 хиляди зрители на „Гудисън Парк". Тим, на чиято емблема е написано „Nothing but the best is good enough", което би следвало да означава, че „достатъчно е единствено най-доброто". И през годините те са ни го доставяли. А чакаме и още, защото това е Евертън Стайъл! Боби Борисов Premiership.bg
Успехи

* Шампиони на Първа дивизия (след сезон 1992/93 тя се нарича Висша лига) 9
o 1890/91, 1914/15, 1927/28, 1931/32, 1938/39, 1962/63, 1969/70, 1984/85, 1986/87
* Носители на Купата на Футболната асоциация 5
o 1905/06, 1932/33, 1965/66, 1983/84, 1994/95
* Носители на Чарити Шилд 9
o 1927/28, 1931/32, 1962/63, 1969/70, 1983/84, 1984/85, 1985/86*, 1986/87, 1994/95
* Носители на Купата на носителите на купи 1
o 1984/85

Източник: Уикипедия

Ливърпул - История на отбора в 20:54

ФК Ливърпул (на английски Liverpool Football Club) е английски футболен клуб, един от най-известните и титулувани в света. Отборът е от едноименния град Ливърпул и играе мачовете си на стадион Анфийлд, който се намира на около 5 км от центъра на града. Скоро обаче ще бъде започнато строителството на нов стадион с капацитет 61 000 души в съседния Стенли Парк. Този нов стадион е първата постъпка на новите собственици на клуба - американските бизнесмени Том Хикс и Джордж Жилет. Ливърпул се състезава в Английската висша лига и по броя на титлите си е най-успешният отбор в историята на английския футбол. Клубът е печелил 18 пъти най-високото ниво в английското футболно първенство, седем пъти Купата на ФА, седем пъти Купата на лигата, пет пъти купата на европейските шампиони(КЕШ) и три пъти Купата на УЕФА. Ливърпул е член на групата Г-14, съставена от водещите европейски футболни клубове.

Две от най-големите трагедии в европейския футбол се случват тъкмо когато Ливърпул трябва да играе свои мачове - Трагедията на Хейзел през 1985 г. по време на финален мач за КЕШ срещу Ювентус, Трагедията на Хилзбъро през 1989 г. срещу Нотингам Форест на полуфинал за ФА Къп. След драмата на Хейзел английските отбори са изхвърлени от европейските турнири за пет години, а Ливърпул - за 6.Трагедията на Хилзбъро довежда до взимане на спешни мерки относно безопасността на стадионите. В резултат на това се премахнати огражденията на стадионите, а секторите за гости са оборудвани със седалки.

История

Ливърпул е основан на 15 март 1892 г. от Джон Хоулдинг, собственикът на Анфийлд. Предходните седем години стадионът е бил използван от Евертън. През 1891 Хоулдинг закупува окончателно терена и предлага повишение на наема от £100 на £250 годишно. От Евертън възразяват и напускат Анфийлд в посока Гудисън парк. Холдинг решава да създаде свой собствен отбор и така на 15 март 1892 г. се ражда футболен клуб Ливърпул. Оригиналното име на отбора било Евертън Атлетик, но е променено на Ливърпул след като Футболната асоциация отказва да приеме името Евертън. За директор на отбора бива назначен Джон Маккена, а съставът на отбора е запълнен с 13 шотландски професионални футболисти. През сезона 1893–94 отборът става член на втора английска дивизия. През този сезон Ливърпул не допуска нито една загуба и печели промоция за по-горната първа дивизия.

През 1901 г. Ливърпул печели първата си шампионска титла, подвиг, който е повторен и през 1906. През 1914 отборът достига първия си финал за Купата на ФА, но губи от Бърнли с 0-1. Въпреки популярното мнение, Ливърпул е обвързан с Протестантството, а не с Католицизма. Няколко човека от ръководството на клуба, включително и самите Холдинг и МакКена, са свързани с протестантското братство Оранжев ред. Ливърпул има също така и стабилни връзки в Консервативната асоциация на работещите мъже (Working Men's Conservative Association (WMCA)), политическото лице на Ливърпулската протестантска общност.

През 1922 и 1923 Ливърпул печели своите първи поредни титли, водени от своя капитан английския национал Ефрейм Лонгуърт. Този успех обаче е последван от най-безплодните години в историята на клуба. След войните Ливърпул изглежда възкръснал след като през 1947 става отново шампион, но няколко години по-късно - през 1954 Ливърпул изпада от Първа дивизия. Между 1954 и 1962 крета във Втора дивизия и няма успех в купата на ФА. През декември 1954 отборът допуска своята рекордна загуба - 1-9 от Бирмингам Сити.

На 1 декември 1959 г. за мениджър на клуба е привлечен Бил Шенкли, който през следващите 15 години превръща Ливърпул в един от водещите отбори в Европа. След първата си година на кормилото на Ливърпул Шенкли освобождава 24 футболисти и започва да гради нов отбор. През третата си година отборът на Шенкли печели шампионата на Втора дивизия с осем точки преднина пред останалите си конкуренти. Така клубът печели промоция за Първа дивизия, откъдето никога повече не изпада.

Ливърпул посреща 60-те като втородивизионен отбор, но завършва десетилетието като най-силния отбор на домашната сцена. През 1964 клубът вдига своята първа шампионска титла от 17 години. През 1966 прави това отново, като предишния сезон, през 1965, е спечелена и за първи път купата на ФА след победа на финала срещу Лийдс с 2-1. Своето първо европейско отличие, Купата на УЕФА, Ливърпул печели през 1973, побеждавайки на финала Борусия Мьонхенгладбах. Година по-късно, след ново спечелване на купата на ФА, мениджърът Шенкли се отказва от футбола и оставя отборът на Ливърпул в ръцете на своя помощник Боб Пейсли.

Отборът доминира през 70-те и 80-те години на XX век. Част от големите играчи от този период са Рей Клемънс, Марк Лорънсън, Греъм Сунес, Иън Калаган, Фил Нил, Кевин Кигън, Кени Далглиш (102 мача за шотландския национален отбор) и Иън Ръш (346 гола). След като поема клуба Пейсли става един от най-успешните мениджъри в историята на футбола. През деветте години, през които е начело на Ливърпул, той печели 21 трофея, включващи три КЕШ, купата на УЕФА, шест титли на Англия и три последователни купи на Лигата. Първата Купа на европейските шампиони е спечелена през 1977. Финалът е в Рим, където Ливърпул побеждава отново Борусия Мьонхенгладбах. През следващата година отборът запазва отличието, като на финала на Уембли е победен Клуб Брюж с 1-0. През 1979 г. поставя рекорд, спечелвайки лигата с 68 точки (тогава за победа се дават 2 т.) и допускайки само 16 гола в 42 мача. Пейсли печели своята трета и последна КЕШ през 1981 с победа с 1-0 над Реал Мадрид. През своята мениджърска кариера в Ливърпул той не успява да спечели само една купа - купата на ФА.

Забележителна е поредицата от успешни мениджъри, произведени от щаба на отбора. Още Шанкли е наследен от своя асистент Пейсли, който също по-късно предава ръководството отбора на своя помощник ветерана Джо Фейгън. Фейгън е на 63 когато поема Ливърпул през 1983 г. През своя първи сезон мениджърът постига рекорден успех - неговият Ливърпул става първият английски клуб, който печели три големи трофея в рамките на един сезон - шампионската титла, купата на лигата и КЕШ. Управлението на Фейгън обаче завършва през следващия сезон - на стадион Хейзел. През 1985 Ливърпул отново достига финал за КЕШ. Мачът срещу Ювентус трябва да се играе на белгийския стадион Хейзел. Но още преди първия съдийски сигнал става катастрофата. Английските фенове разбиват оградите, разделящи двете агитки, и нападат италианците. В резултат на това тежестта на тълпата причинява рухването на подпорната стена на една от трибуните. на 29 май 1985 Хейзел се превръща в гробище - умират 39 фена, повечето италианци. Въпреки всичко мача се играе и Ливърпул губи с 0-1 с гол от дузпа на Мишел Платини, който шокира всички след като ликува при гола. След срещата английските клубове са наказани да не участват в турнирите на Европа за пет години, а Ливърпул - за 10 (по-късно намалени на 6). Белгия е лишена от правото да организира финали в евротурнирите за 10 години. Съдебният процес продължава 6 години като са осъдени, освен 14 фена на Ливърпул, полицаи и служители на УЕФА. Това събитие става известно като Трагедията на Хейзел.

През 1985 Кени Далглиш, утвърдил се вече като един от най-великите играчи на Ливърпул, става първият играещ мениджър в историята на клуба. Периодът на неговото управление се запомня със спечелените три шампионски титли и две купи на ФА, като през сезона 1985-86 отборът постига дубъл. Успехите на отбора обаче са помрачени от нова трагедия. На 15 април 1989, когато Ливърпул играе полуфинал срещу Нотингам Форест за купата на ФА, стотици фенове на мърсисайдци са премазани в претъпкана трибуна за правостоящи. 94 фена умират в този ден, а още двама - няколко дена по-късно от раните си. Според Питър Тейлър (по това време върховен съдия на Англия и Уелс) причината за нещастието е липсата на полицейски контрол.

През 1992 мениджър на клуба става Греъм Сунес. Въпреки, че печели купата на ФА през своята първа година, неговото управление не е успешно. След шокиращо отстраняване от купата на ФА от Бристъл Сити Сунес е уволнен и на неговото място застава Рой Евънс. След неговото назначение формата на Ливърпул се подобрява, но за пет сезона клубът не се изкачва по-високо от трето място. Единствената купа, която Евънс печели е купата на лигата през 1995. За сезона 1998-99 в отбора е привлечен бившият национален селекционер на Франция Жерар Улие, който става съмениджър на Евънс. Тяхното партньорство обаче не сработва и Евънс напуска.

Сезонът 2000-2001 е най-успешният от много време насам. Клубът постига уникален требъл, печелейки купата на ФА, купата на лигата и УЕФА. През 2002 отборът финишира втори в лигата. Това е годината, в която Улие претърпява сърдечен удар по време на мач срещу Лийдс. Ливърпул изглежда придобил всички сили да спечели отново господството в английския футбол. Феновете обаче са разочаровани. По време на останалия си престой на Анфийлд Улие печели само още една купа - купата на лигата през 2003. След края на сезона 2003-04 Жерар Улие и Ливърпул се разделят по взаимно съгласие.

През следващия сезон начело на отбора застава испанецът Рафаел Бенитес. Ливърпул завършва шампионата на незавидното пето място. Краят на сезона обаче е повече от изненадващ. На финала в Истанбул Ливърпул печели своята пета шампионска титла на Европа. Червените побеждават фаворита Милан в един от най-запомнящите се финални двубои на Шампионската лига. На полувремето Ливърпул изостават с 0-3 и изглеждат победени след слабата им игра. Но след почивката отборът, воден от своя капитан Стивън Джерард, се връща в мача, отбелязвайки три гола само за 6 минути. Така Ливърпул достига до продължения, последвани от дузпи, където герой става вратаря Йежи Дудек.

През сезона 2005–06 финишира с 82 точки в Премиършип, техния най-висок резултат след 1988, но въпреки това не печели шампионската титла. Отборът става трети на цели 9 точки от първия Челси. През този сезон все пак Ливърпул печели трофей - купата на ФА след драматичен Финал срещу Уест Хям. Освен това отборът печели и Супер купата на Европа побеждавайки ЦСКА Москва с 2-1

На старта на сезон 2006-07 Ливърпул взима и Чарити Шилд побеждавайки Челси с 2-1, като победния гол отбелязва Питър Крауч. Това е техният 15 успех за тази купа (пет от тях Ливърпул споделя с други отбори). През декември 2006 ръководството на клуба съобщава, че инвестиционната компания Dubai International Capital има намерения да закупи клуба. Говори се за сума около £450 милиона. По-късно обаче американските магнати Том Хикс и Джордж Жилет отправят по-добра оферта, което принуждава Dubai Investment Capital да се оттеглят. На 6 февруари 14:00 ч. Джордж Жилет, собственик на Montreal Canadiens, и Том Хикс, собственик на Dallas Stars и Texas Rangers, стават собственици на ФК Ливърпул, сключвайки сделка възлизаща на £470 милиона. Бордът на директорите е единодушен. Акционерите и президентът Дейв Мурс (разполагал с 51% от акциите) приемат оферта от £175 милиона. Освен това в сделката са включени и £45 милиона задължения и £215 милиона за нов стадион, които американците трябва да осигурят. На пресконференция новите собственици обявяват още, че искат да докарват по един голям играч на сезон.

През сезон 2008/09 Ливърпул завършва сезона на 2-ро място с 86 точки. Отборът губи само 2 срещи за сезона, но въпреки това не става шампион на страната си.Постигат дубъл над Манчестър Юнайтед и Челси.Отборът с най-много точки в преките двубой с отборите от Топ 4 - 14 точки.
Значими футболисти

През годините много играчи са се радвали на невероятно успешни кариери в клуба, печелейки и голямата любов на феновете. Сред поддръжниците на отбора винаги е имало спорове относно това кои футболисти са повече или по-малко значими за Ливърпул.

Преди Втората Световна война малко играчи са се състезавали в отбора за по-дълъг период от време и са се радвали на изключителната подкрепа на привържениците. Сред тези футболисти са: Ефрейм Лонгуърт, стабилен бек, който е първият англичанин капитан на клуба; Илайша Скот, който играе за Ливърпул цели 22 години, най-дълго служилият футболист на отбора въобще; Гордън Ходгсън, който отбелязва рекорд от 17 хетрика, играейки за клуба през 20-те и 30-те.

През 60-те, когато Бил Шенкли трансформира Ливърпул в европейска сила, някои футболисти се оформят като ключови фигури за успехите на отбора. Някои от тях са: Рон Йейтс, когото Шенкли нарича "колос", Роджър Хънт, който отбелязва 245 гола в лигата и е част от националния отбор на Англия, спечелил Световната купа през 1966.

Попълненията, които прави Боб Пейсли, са основен фактор за успехите през 70-те и 80-те. Особена заслуга имат двама шотландци: Алан Хансън, който е част от отбора спечелил три Европейски купи; и Кени Далглиш, когото феновете наричат "Кинг Кени" През 1980 Пейсли привлича и младия Иън Ръш, превърнал се във водещ голмайстор.

Доста от знаменитите играчи на Ливърпул през последните години са "собствено производство" През първите години на 90-те изгряват звездите Стийв Макманамън и Роби Фаулър. По-късно през това десетилетие се появяват и Майкъл Оуен, сегашният капитан Стивън Джерард и вицекапитанът Джейми Карагър.



Цветове и отличителни знаци

Традиционните цветове на Ливърпул са червен и бял, като от средата на 60-те за домакински екип се налага изцяло червеният. В ранните години обаче, когато Ливърпул измества Евертън от Анфийлд, взима и цветовете на "карамелите" - син и бял, и използва едва ли не същия екип. През 1894 е решено основният цвят да бъде променен на червен. През 1901 за емблема и талисман на клуба е приет градският символ Ливърбърд. През следващите години титулярният екип на Ливърпул е червена тениска и бели шорти (чорапите варират през годините от червени, черни, бели, докато отново са избрани червените). През 1964 Бил Шенкли решава да изведе своя състав в изцяло червен екип за мач срещу Андерлехт. Червеното е възприето като символ на сила.

Традиционният екип за гостуване е бяла тениска и черни шорти, също е използван и изцяло жълт екип. През 1987 е използвано и изцяло сиво облекло. Това продължава до юбилейния стотен сезон на Ливърпул - 1991-92, когато е използвана комбинация от зелена тениска и бели шорти. Сивият цвят повече не е използван до настъпването на сезон 2008-2009. През сезон 2007-2008 екипът за гостуване е изцяло жълт, но за Шампионската лига се използва и такъв с преобладаващ бял цвят със зелени кантове отстрани. Екипите на Ливърпул са производство на Адидас.

Емблемата на клуба е базирана на традиционният Ливърбърд, който е поставен на фона на щит. Двата пламъка отстрани са в памет на загиналите на Хилзбъро. Вечен пламък гори и пред Анфийлд в памет на тези, които са загинали в трагедията.

Отличия

* Шампиони на Първа дивизия (след сезон 1992/93 тя се нарича Висша лига) 18 пъти
o 1900/01, 1905/06, 1921/22, 1922/23, 1946/47, 1963/64, 1965/66, 1972/73, 1975/76, 1976/77, 1978/79, 1979/80, 1981/82, 1982/83, 1983/84, 1985/86, 1987/88, 1989/90
* Шампиони на Втора дивизия (сегашният Чемпиъншип) 4 пъти
o 1893/94, 1895/96, 1904/05, 1961/62
* Шампиони на Лигата на Ланкашър 1 пъти
o 1892-93
* Носители на Купата на европейските шампиони (Шампионска лига) 5 пъти
o 1976/77 3–1 срещу Борусия Мьонхенгладбах
o 1977/78 1–0 срещу Клуб Брюж
o 1980/81 1–0 срещу Реал Мадрид
o 1983/84 1–1 (4–2 след дузпи) срещу Рома
o 2004/05 3-3 (3-0 след дузпи) срещу Милан
* Носители на Купата на УЕФА 3 пъти
o 1972/73, 1975/76, 2000/01
* Носители на Купата на Футболната асоциация 7 пъти
o 1964/65, 1973/74, 1985/86, 1988/89, 1991/92, 2000/2001, 2005/2006
* Носители на Купата на ФА за младежи 2 пъти
o 1995/96, 2005/06
* Носители на Карлинг Къп 7 пъти
o 1980/81, 1981/82, 1982/83, 1983/84, 1994/95, 2000/01, 2002/03
* Носители на Чарити Шийлд 15 пъти
o 1963/64*, 1964/65*, 1965/66, 1973/74, 1975/76, 1976/77*, 1978/79, 1979/80, 1981/82, 1985/86*, 1987/88, 1988/89, 1989/90, 2000/01, 2005/06
* Носители на Суперкупата на Европа 3 пъти
o 1977, 2001, 2005
* Носители на Английската суперкупа 1 пъти
o 1985/86
* Шампиони на Първа дивизия на резервите 16 пъти
o 1956/57, 1968/69, 1969/70, 1970/71, 1972/73, 1973/74, 1974/75, 1975/76, 1976/77, 1978/79, 1980/81, 1981/82, 1983/84, 1984/85, 1989/90, 1999/2000

* Поделена

Любопитни факти

* Ливърпул държи рекорда за най-голяма победа в историята на Шампионска лига. На 6 ноември 2007 г. побеждават с 8:0 като домакини Бешикташ в мач от груповата фаза на турнира.
* Само 14 играча са използвани през сезон 1965/66, когато Ливърпул печели титлата.
* Ливърпул играе срещу Блекбърн Роувърс на 5 септември 1896 г. Роувърс бият с 1:0, но шест гола са отменени в този мач.
* Първият мач на Ливърпул е срещу Хайър Уолтън (Higher Walton) в Лигата на Ланкашър. Ливърпул печели с 8:0 като в състава няма нито един англичанин.
* Дебют в лигата: на 2 септември 1893 г. срещу ФК Мидълзбро. Ливърпул печели с 2:0.
* Дебют в Купата на ФА: през септември 1892 г. срещу ФК Нантуич (Nantwich). Ливърпул печели с 4:0.
* Най-изразителна победа в лигата: на 12 септември 1990 г. с 9–0 срещу Кристъл Палас.
* Най-изразителна победа въобще: на 17 септември 1974 г. срещу Стрьомсгодсе ИФ. Ливърпул печели 11–0
* Най-големи загуби: срещу ФК Хъдърсфийлд с 0–8 през 10 ноември 1935 г., срещу Бирмингам Сити с 1-9 през 11 декември 1954 г. (Втора дивизия)
* Първи успех: през сезон 1893/94, когато стават шампиони на Втора дивизия.
* Първи мач за европейските турнири: на 17 август 1964 г. срещу Рейкявик, Исландия, за КЕШ. Ливърпул печели с 5:0.
* Иън Ръш държи рекорда в Ливърпул за най-много голове през целия сезон във всички състезания — през сезона 1983/84 той отбелязва 47 гола.
* От друга страна, Роджър Хънт е футболистът на Ливърпул с най-много голове за лигата в един сезон — той отбелязва 41 гола през сезона 1961/61.
* Само четири футболисти на Ливърпул са вкарвали пет гола в един мач. Те са:
o Анди Макгигън, 1901/02
o Джон Евънс, 1954/55
o Иън Ръш, 1983/84
o Роби Фаулър, 1993/94
* Химнът на Ливърпул е песента „You'll Never Walk Alone“ ('Никога няма да вървиш сам').

Източник: Уикипедия