Евертън - История на клуба в 21:40

Евертън (на английски: Everton F.C.) е името на английски футболен отбор от град Ливърпул, който към сезон 2008-09 играе в английската Висша лига. Отборът е създаден през 1878 г. и играе домакинските си мачове на стадион Гудисън Парк, който има капацитет 40 206 места. Прякорът им е „карамелите“, а местният съперник се казва Ливърпул.

Евертън са едни от 12-те основатели на първенството в Англия и е отборът с най-много участия в първия ешелон на английската футболна пирамида, включително сезон 2007-08 участията са 108.

История

Тимът на Евертън е създаден през 1878 година в региона на църквата Сейнт Доминго, това е и първото име на отбора - Сейнт Доминго ФК, което се задържа едва за 12 месеца, след което приема наименованието Евертън. Футболният клуб е създаден с цел хората от местната енория да практикуват спорт и през зимата, тъй като през лятото те са били заети предимно с крикет. През 1888 г. Евертън е един от основателите на Футболната лига в Англия, заедно с Престън, Астън Вила, Уулвърхямптън, Блекбърн Роувърс, Болтън У, Уест Бромич, Акрингтън, Бърнли, Дарби Каунти, Нотс Каунти, Стоук Сити. През първия сезон в лигата Евертън се класира на 8-о мястоа, а първата титла е спечелена още в третия сезон от своето участие във Футболната лига - през сезон 1890-91. Два сезона по-късно, през 1893 клубът достига до своя първи финал в турнира за Купата на Футболната Асоциация (Купата на Англия), но губи с 0:1 от Уулвърхямптън. След четири години Евертън отново е на финал, но отново търпи поражение, този път от Астън Вила с 2:3. За първи път трофеят на Футболната Асоциация е спечелен през 1906, когато на финала е надигран Нюкасъл Юнайтед.

20-те и 30-те години на XX век

Първият успешен период на клуба започва от средана 20-те години на миналия век, когато през 1925 г. клубът закупува Уилиъм Ралф Дийн, или както е известен Дикси Дийн. Играч превърнал се впоследаствие в легенда на Евертън. С екипа на сините от Ливърпул Дикси Дийн поставя рекорд в лигата за всички времена по отбелязани голове, 60 гола в 39 мача. Постижение помогнало на клуба да спечели трета титла до момента.

Две години по-късно, непосредствено преди Първата световна война, клубът изпада във Втора дивизия, където се задържа едва един сезон и още от първия си опит успява да се завърне във футболния елит на Англия и още в следващия сезон - 1931-32, Евертън дори става за четвърти път шампион. Само година по-късно тимът печели и втората Купа на ФА, надделявайки на финала на ст. "Уембли" Манчестър Сити с 3:0. Исторически двубой, в който за първи път в света се използват номера на гърба на фланелките на футболистите. Първата успешна ера за клуба завършва през сезон 1938-39, когато Евертън успява да завоюва своята пета шампионска титла.

След Втората световна война следват трудни години, като тимът изпада за втори път в своята история във Втора дивизия, през сезон 1950-51. Периодът на престой там е три години и през 1954-а година Евертън отново се завръща в елитния ешалон, от когато и на когото клубът е неразделна част до днес.

60-те години на XX век

Вторият успешен период на клуба започва с назначването за мениджър на Хари Катерик през 1961 г., като още през 1962-63 Евертън отново е шампион на Англия, а само три години по-късно, през 1966-а, печели и за трети път Купата на ФА, побеждавайки на финала Шефилд Уензди с 3:2. Интересен факт от този финал е, че до един момент в мача Шефилд У води с 0:2, но все пак Евертън успява да постигне пълен обрат още в редовното време на двубия. През 60-те години най-изявените имена в отбора са: Алън Бол, Джо Ройъл, Колин Харви, Хауърд Кендал и Брайън Лабоун.

80-те години на XX век

Този период се свързва с името на треньора Хауърд Кендъл. Отборът печели две шампионски титли - през 1985 и 1987 г., за да наруши хегемонията на своите съграждани "Ливърпул". Печелят и КНК през същата 1985 г. В момента, когато трябва да се изявят в КЕШ, идва трагедията на "Хейзел" и отборът губи този шанс. В отбора са: Невил Саутол, Кевин Ратклиф (кап.), Гари Стивънс, Кевин Шийди, Питър Рийд, Тревор Стивън, Анди Грей. Разбира се, не може да не се спомене и името на по-късно закупения от "Лестър" Гари Линекър.
Сезон 2007-08

През сезон 07/08 Евертън участва за осми път в турнира за Купата на УЕФА, където клубът попадна за първи път в своята история в груповата фаза на турнира. В първия кръг тимът от Мърсисайд преодоля много трудно Металист Харков от Украйна. "Карамелите" попаднаха в една група с Нюрнберг (Германия), АЗ Алкмаар (Холандия), Зенит Ленинград (Русия) и Лариса (Гърция). "Сините" от Ливърпул успяха да излезат от тежката група като постигнаха победи и в четирите си двубоя: 3:2 като гост на Алкмаар, 1:0 като домакин над Зенит, 2:0 като гост на Нюрнберг и 3:1 срещу Лариса у дома. Предстоеше 1/16-финален двубой срещу норвежкия Бран Берген и след като победи с категоричното 8:1 от двата мача игра с Фиорентина,като отпадна драматично на дузпи след като двата отбора си размениха по две победи с по 2:0. Евертън се представи отлично и в треторазрядния турнир в Англия - Купа на Лигата (Карлинг Къп), където отпадна от Челси на полуфинал. На осминафинала възпитаниците на Дейвид Мойс преодоляха трудно като гости Фулъм с 1:0, след продължения. На четвъртфинала бе победен Уест Хям като гост с 2:1. Във Висшата лига след колеблив старт, Евертън стабилизира своите изяви и завърши първенството на пета позиция. Историята на клуба е безкрайно интересна. И както се казва в лентата „това е клуб, в който наред с отличията могат да бъдат видени и невероятни личности, които са направили играта по-хубава". За първия двубой на отбора на един терен в Стенли Парк играчите например сами носят гредите на вратите и поставят началото на този клуб. И сякаш от този момент всичко, което се случва на „карамелите" не е по лесния начин. Напротив! Клубът трябва да извърви пътя към славата и да я заслужи дори с два пъти повече усилия. А когато това стане идва удар отвън, след който обаче „карамелите" намират сили да продължат напред, защото те са задължени да доставят на този клуб само най-доброто. Имаше нещо, което стоеше в главата ми през цялото време, докато гледах двучасовия филм - „Евертън Стайъл". За първи път използвах тази фраза, разменяйки си мейл с един приятел от сайта наскоро по отношение на Ларс Якобсен и неговото приобщаване към ценностите на този клуб. Проследявайки историята на „карамелите" осъзнавам, че тази фраза трябва да бъде използвана по-често, защото това е типично за отбора - стилът, с който се постигат целите.


Всъщност Евертън печели първата си купа още преди да е създаден едноименния клуб в града. През 1891 „карамелите" триумфират с отличието на града. Тогава все още са на „Анфилд" (интересното е, че първият трофей на този славен терен е донесен от синия клуб, нали), но собственикът на стадиона и хотела наблизо, който е ползван за съблекалня повишава наема в следствие и на спечелената титла тогава и бордът на Евертън решава да се премести за трети път в рамките на 14 години, като преминава Стенли Парк и създава първият специално построен стадион за футбол с трибуни. Решението не е било лесно, но човекът, който е участвал най-дейно в решението всъщност е ковчежник и добре е премислил решението си. Така е създаден „Гудисън Парк". За един клуб най-важното е домът. И „карамелите" го построяват, макар и с трудности, но знаят, че това е тяхно постижение и е постигнато с усилията на феновете. Колко странно! Историята в последствие ще ги накара да повтарят това много пъти. Няма да влизам в детайлите на тази история с преместването, защото тя е широко известна, но само ще отбележа, че още в края на ХІХ век клубовете на Острова са се вглеждали в икономическите си резултати.


В последния сезон преди Първата световна война Евертън става шампион (1914-1915) и тимът държи трофея за следващите 4 години.


Дикси Дийн


Някъде в средата на 20-те години река Мърси е пресечена от едно момче, което винаги ще бъде наричано Дикси Дийн. Всъщност има спорове защо му казват Дикси. Името му е Уилиам Ралф Дийн. Твърди се, че доста е задявал момичетата в гимназията и от там идва това име, но всъщност членове на неговата фамилия яростно отричат това да е така и твърдят, че прякорът е заради изключително тъмната му коса и като цяло тъмния изглед който притежава. Той безспорно е най-невероятният голмайстор в историята на английския футбол като е вкарал 349 гола в общо 399 мача за Евертън в Лигата за периода между 1925 и 1937. Той е и само една от причините, поради които винаги ще се счита, че Англия пропуска надменно да спечели с лекота световните първенства до Втората световна война. Защото Дикси не е единственият подобен играч. За Англия Дикси има 16 мача с 18 гола. Във всички турнири той е изиграл 433 мача за „карамелите", в които е реализирал 383 попадения*. За него могат да се кажат страхотно много неща. През 1926 година при пътен инцидент счупва черепа и челюстта си. През сезон 1927-1928 вкарва 60 гола в Лигата, което и до днес си е рекорд, а и подозирам, че така и няма да бъде подобрен. Все още се твърди, че на „Гудисън Парк" най-голям шум е чуван в последния кръг на онзи сезон, когато Дикси вкарва своя хеттрик на Арсенал и постига тези 60 попадения. По-късно Евертън изпада, но Дикси остава верен на клуба. Когато веднъж си станал син, си оставаш син за цял живот, казват на „Гудисън". Дънкан Фъргюсън например имаше татуирана емблемата на Евертън, дори когато носеше екипа на нюкасъл преди да се върне обратно на „Гудисън Парк в своя дом.


Между другото с онзи период има също една интересна случка от фолклора на „Гудисън Парк". До онзи момент Евертън никога не е изпадал от елита на Англия. През 1928 тимът е шампион и играе невероятно. През 1930 година тимът остава последен в елита, което е много странно, защото за две години се срива от върха до дъното. Един от историческите моменти, с които местния съперник Ливърпул винаги се е гордеел са спечелените последователно титли на Втора и после първа дивизия в сезони 1904-1905 и 1905-1906. Никой не го е правил до тогава. И изведнъж Евертън се оказва във второто ниво на английския футбол. „Карамелите" веднага печелят титлата на Втора дивизия, а връщайки се в елита Дикси Дийн вкарва 45 гола за един сезон и отборът триумфира и в елита. И до днес феновете на „сините" твърдят, че изпадането е нарочно, за да покажат на Ливърпул, че онова постижение не е много трудно. И Евертън не го е правил, просто защото не е бил извън елита до тогава.


Големият отбор от 80-те


Тук някъде може би е редно да спомена за големите деветки, които Евертън има в историята си. Втори като резултатност в клуба е Греъм Шарп - един от големия отбор в средата на 80-те, който Евертън има. Нападател с изключителен финес и майсторство в противниковото наказателно поле. За мен най-добрият в този отбор, който аз си спомням и съм гледал някога дори при наличието на Линекер и Коти. Заедно с настоящият коментатор на Скай Спортс Анди Греъм, Греъм Шарп прави невероятно партньорство, което им носи невероятно много успехи. За Дикси Дийн много хора така и няма да разберат, заради липсата на английският национален отбор на Мондиалите тогава. За съжаление и за Греъм Шарп европейската и световна публика нямаше как да разбере, защото след Хейзъл точно този златен отбор на „карамелите" не успява да продължи похода си към славата. През 1985 тимът можеше да направи требъл, защото стана шампион 5 кръга преди края, стигна финал за ФА Къп. В Европа се изправя на полуфиналите за КНК срещу Байерн и след нулево равенство в Мюнхен, Ули Хьонес вкарва на „Гудисън Парк" през първото полувреме. Защо ли пък трябва да е лесно достигането на първия европейски финал? Това все пак е Евертън! Втората част немският гранд е смазан и „карамелите" ликуват 3:1, след което на финала бият със същия резултат и Рапид Виена.


Може да се говори много защо Евертън е най-потърпевшият отбор в историята на английския футбол от войните и наказанието от УЕФА. Аз ще дам два примера. Анди Грей напуска Евертън през лятото на 1985 година, когато в отбора е купен от Лестър Гари Линекер. На пръв поглед да разбиеш дуото Шарп-Грей е било смятано за самоубийство. Но вместо това Хауърд Кендъл изгражда шампионски тим, които наистина е невероятен. Всички сега говорим за 80-те като за годините на Ливърпул, но всъщност поне половината от славата е трябвало да се отдаде на Евертън. През 1986 само две точки разделят „карамелите" от титлата. В края на март съставът води с две точки на Ливърпул, а и има и мач по-малко, но равенство с Манчестър Ю и загуби от Арсенал и Уотфорд (и трите мача са поредни навън в Лигата) дават предимство на градския съперник. Отборът играе невероятен футбол и е считан за най-силният в Европа по онова време. И тогава идва оферта за Гари Линекер от Барселона. Играчът, а и клубът няма как да я откажат, защото „карамелите" са затворени на Острова. И Линекер си отива. Със сигурност това не би станало, ако съставът играеше в турнирите.

Всички очакват срив! Не, просто това е поредната трудност. Следващият сезон 1986-1987 нищо не може да спре Евертън към титлата, която печелят титлата с 9 точки преднина. И тогава идва вторият ключов момент. Хауърд Кендъл, член на шампионския състав на Евертън през 1970 година като играч и после мениджър на отбора през 80-те, решава, че иска да постигне успехи и в Европа и напуска в посока Атлетик Билбао. Ако не беше „Хейзъл" „карамелите" щяха да имат идеалната възможност да направят това, което Ливърпул постигна в първата половина на 80-те.


Хауърд Кендъл


Фигурата на Хауърд Кендъл е емблематична за историята на Евертън. Той е един от невероятните футболисти, които извеждат състава до титлата през 1970 година. Но изведнъж тогавашният мениджър на клуба Хари Кетърик решава да продаде един от тримата си офанзивни полузащитници Алан Бол на Арсенал, като това е сигнал за разбиването на този знаменит отбор. Години по-късно Кендъл започва мениджърската си кариера в Евертън по не много приятен начин. През първия му пълен сезон в отбора, „карамелите" завършват на осмо място. Година по-късно са седми, но с приблизително същия точков актив. Според всички ключовият момент за този състав на Евертън е един двубой през сезон 1983-1984 от Милк Къп срещу Оксфорд, когато на почивката резултатът е 1:0 за съперника и се очаква при загуба Кендъл да бъде уволнен. През втората част „карамилите" изравняват, а президентът на клуба решава, че няма да лиши клуба от мениджъра и му дава шанс. Спечелено е преиграването, а Евертън губи финала пак след преиграване с Ливърпул на „Мейн Роуд", но това отваря пътя към успеха година след това. Упоците пак са научени по трудния начин. В онзи момент едно емоционално решение можеше да съсипе този отбор. Идеята за постоянство на мениджърския пост тогава свърши страхотна работа.


Дейвид Мойс


Може и заради онзи случай сега Дейвид Мойс успява да работи спокойно. Защото шотландецът имаше не един и два трудни момента в своята кариера в клуба. Между другото Мойс сякаш е орисан за големи неща на „Гудисън Парк", защото още в 28-а секунда на неговия режим тимът вкара гол. По някакъв начин този човек е орисан да прави нещата по трудния начин. Когато през 2005 година „карамелите" завършиха четвърти, заради триумфа на Ливърпул в Европа УЕФА не искаше да ги допусне до Шампионската Лига. Бе направен компромис и „червените" започнаха от първия кръг, но в европейската централа трудно забравиха унижението да си признаят, че в техните документи има пропуск, който английската ФА използва и носителят на трофея в ШЛ трябва да защитава отличието си и това няма нищо общо с квотата от четири тима, която ще трябва да участва в следващото издание. В реваншът на ІІІ предварителен кръг Дънкан Фъргюсън, друг от легендарните „деветки" на този клуб, вкарва напълно редовен гол на „Ел Мадригал", но в един от последните си мачове като съдия Колина отмени попадението без да има реална причина за това. Малко след това той се отказа от съдийството и никой така и не отговори защо той трябваше да започне сезон в евротурнирите и то ръководейки толкова важен мач, при положение, че спря с професията месеци по-късно. Още един момент, в който съдбата не бе с Евертън.


Сега обаче Дейвид Мойс е близо до спечелването на първото си отличие с този клуб - ФА Къп. Желая му го от цялото си сърце, да ме прощават феновете на Челси. Защото и Мойс подобно на Евертън като клуб, е принуден да прави нещата по трудния начин и дори когато изглежда, че е постигнал целите си трябва да започва от самото начало. Този клуб започва своя живот по трудния начин, играчите сами носят гредите на вратите за първия си мач, после се налага да построят за твърде кратко време дома си от другата страна на „Стенли парк", но продължават да вървят напред. Някъде в историческите кадри може пак да бъде видяна онази жена, която обикаля стадиона и раздава на хлапетата карамелени бонбони. През 1994 година Евертън едва се спаси от изпадане, започна следващия сезон с 4 точки от първите 12 мача, назначи Джо Ройъл и в края на онзи сезон победи Манчестър Ю на Уембли с 1:0 в един от най-изненадващите финали за последните години в турнира.


Дами и Господа, това е Евертън! Един футболен клуб, в който винаги има големи личности и невероятни моменти. Отбор подкрепян от 40 хиляди зрители на „Гудисън Парк". Тим, на чиято емблема е написано „Nothing but the best is good enough", което би следвало да означава, че „достатъчно е единствено най-доброто". И през годините те са ни го доставяли. А чакаме и още, защото това е Евертън Стайъл! Боби Борисов Premiership.bg
Успехи

* Шампиони на Първа дивизия (след сезон 1992/93 тя се нарича Висша лига) 9
o 1890/91, 1914/15, 1927/28, 1931/32, 1938/39, 1962/63, 1969/70, 1984/85, 1986/87
* Носители на Купата на Футболната асоциация 5
o 1905/06, 1932/33, 1965/66, 1983/84, 1994/95
* Носители на Чарити Шилд 9
o 1927/28, 1931/32, 1962/63, 1969/70, 1983/84, 1984/85, 1985/86*, 1986/87, 1994/95
* Носители на Купата на носителите на купи 1
o 1984/85

Източник: Уикипедия

Ливърпул - История на отбора в 20:54

ФК Ливърпул (на английски Liverpool Football Club) е английски футболен клуб, един от най-известните и титулувани в света. Отборът е от едноименния град Ливърпул и играе мачовете си на стадион Анфийлд, който се намира на около 5 км от центъра на града. Скоро обаче ще бъде започнато строителството на нов стадион с капацитет 61 000 души в съседния Стенли Парк. Този нов стадион е първата постъпка на новите собственици на клуба - американските бизнесмени Том Хикс и Джордж Жилет. Ливърпул се състезава в Английската висша лига и по броя на титлите си е най-успешният отбор в историята на английския футбол. Клубът е печелил 18 пъти най-високото ниво в английското футболно първенство, седем пъти Купата на ФА, седем пъти Купата на лигата, пет пъти купата на европейските шампиони(КЕШ) и три пъти Купата на УЕФА. Ливърпул е член на групата Г-14, съставена от водещите европейски футболни клубове.

Две от най-големите трагедии в европейския футбол се случват тъкмо когато Ливърпул трябва да играе свои мачове - Трагедията на Хейзел през 1985 г. по време на финален мач за КЕШ срещу Ювентус, Трагедията на Хилзбъро през 1989 г. срещу Нотингам Форест на полуфинал за ФА Къп. След драмата на Хейзел английските отбори са изхвърлени от европейските турнири за пет години, а Ливърпул - за 6.Трагедията на Хилзбъро довежда до взимане на спешни мерки относно безопасността на стадионите. В резултат на това се премахнати огражденията на стадионите, а секторите за гости са оборудвани със седалки.

История

Ливърпул е основан на 15 март 1892 г. от Джон Хоулдинг, собственикът на Анфийлд. Предходните седем години стадионът е бил използван от Евертън. През 1891 Хоулдинг закупува окончателно терена и предлага повишение на наема от £100 на £250 годишно. От Евертън възразяват и напускат Анфийлд в посока Гудисън парк. Холдинг решава да създаде свой собствен отбор и така на 15 март 1892 г. се ражда футболен клуб Ливърпул. Оригиналното име на отбора било Евертън Атлетик, но е променено на Ливърпул след като Футболната асоциация отказва да приеме името Евертън. За директор на отбора бива назначен Джон Маккена, а съставът на отбора е запълнен с 13 шотландски професионални футболисти. През сезона 1893–94 отборът става член на втора английска дивизия. През този сезон Ливърпул не допуска нито една загуба и печели промоция за по-горната първа дивизия.

През 1901 г. Ливърпул печели първата си шампионска титла, подвиг, който е повторен и през 1906. През 1914 отборът достига първия си финал за Купата на ФА, но губи от Бърнли с 0-1. Въпреки популярното мнение, Ливърпул е обвързан с Протестантството, а не с Католицизма. Няколко човека от ръководството на клуба, включително и самите Холдинг и МакКена, са свързани с протестантското братство Оранжев ред. Ливърпул има също така и стабилни връзки в Консервативната асоциация на работещите мъже (Working Men's Conservative Association (WMCA)), политическото лице на Ливърпулската протестантска общност.

През 1922 и 1923 Ливърпул печели своите първи поредни титли, водени от своя капитан английския национал Ефрейм Лонгуърт. Този успех обаче е последван от най-безплодните години в историята на клуба. След войните Ливърпул изглежда възкръснал след като през 1947 става отново шампион, но няколко години по-късно - през 1954 Ливърпул изпада от Първа дивизия. Между 1954 и 1962 крета във Втора дивизия и няма успех в купата на ФА. През декември 1954 отборът допуска своята рекордна загуба - 1-9 от Бирмингам Сити.

На 1 декември 1959 г. за мениджър на клуба е привлечен Бил Шенкли, който през следващите 15 години превръща Ливърпул в един от водещите отбори в Европа. След първата си година на кормилото на Ливърпул Шенкли освобождава 24 футболисти и започва да гради нов отбор. През третата си година отборът на Шенкли печели шампионата на Втора дивизия с осем точки преднина пред останалите си конкуренти. Така клубът печели промоция за Първа дивизия, откъдето никога повече не изпада.

Ливърпул посреща 60-те като втородивизионен отбор, но завършва десетилетието като най-силния отбор на домашната сцена. През 1964 клубът вдига своята първа шампионска титла от 17 години. През 1966 прави това отново, като предишния сезон, през 1965, е спечелена и за първи път купата на ФА след победа на финала срещу Лийдс с 2-1. Своето първо европейско отличие, Купата на УЕФА, Ливърпул печели през 1973, побеждавайки на финала Борусия Мьонхенгладбах. Година по-късно, след ново спечелване на купата на ФА, мениджърът Шенкли се отказва от футбола и оставя отборът на Ливърпул в ръцете на своя помощник Боб Пейсли.

Отборът доминира през 70-те и 80-те години на XX век. Част от големите играчи от този период са Рей Клемънс, Марк Лорънсън, Греъм Сунес, Иън Калаган, Фил Нил, Кевин Кигън, Кени Далглиш (102 мача за шотландския национален отбор) и Иън Ръш (346 гола). След като поема клуба Пейсли става един от най-успешните мениджъри в историята на футбола. През деветте години, през които е начело на Ливърпул, той печели 21 трофея, включващи три КЕШ, купата на УЕФА, шест титли на Англия и три последователни купи на Лигата. Първата Купа на европейските шампиони е спечелена през 1977. Финалът е в Рим, където Ливърпул побеждава отново Борусия Мьонхенгладбах. През следващата година отборът запазва отличието, като на финала на Уембли е победен Клуб Брюж с 1-0. През 1979 г. поставя рекорд, спечелвайки лигата с 68 точки (тогава за победа се дават 2 т.) и допускайки само 16 гола в 42 мача. Пейсли печели своята трета и последна КЕШ през 1981 с победа с 1-0 над Реал Мадрид. През своята мениджърска кариера в Ливърпул той не успява да спечели само една купа - купата на ФА.

Забележителна е поредицата от успешни мениджъри, произведени от щаба на отбора. Още Шанкли е наследен от своя асистент Пейсли, който също по-късно предава ръководството отбора на своя помощник ветерана Джо Фейгън. Фейгън е на 63 когато поема Ливърпул през 1983 г. През своя първи сезон мениджърът постига рекорден успех - неговият Ливърпул става първият английски клуб, който печели три големи трофея в рамките на един сезон - шампионската титла, купата на лигата и КЕШ. Управлението на Фейгън обаче завършва през следващия сезон - на стадион Хейзел. През 1985 Ливърпул отново достига финал за КЕШ. Мачът срещу Ювентус трябва да се играе на белгийския стадион Хейзел. Но още преди първия съдийски сигнал става катастрофата. Английските фенове разбиват оградите, разделящи двете агитки, и нападат италианците. В резултат на това тежестта на тълпата причинява рухването на подпорната стена на една от трибуните. на 29 май 1985 Хейзел се превръща в гробище - умират 39 фена, повечето италианци. Въпреки всичко мача се играе и Ливърпул губи с 0-1 с гол от дузпа на Мишел Платини, който шокира всички след като ликува при гола. След срещата английските клубове са наказани да не участват в турнирите на Европа за пет години, а Ливърпул - за 10 (по-късно намалени на 6). Белгия е лишена от правото да организира финали в евротурнирите за 10 години. Съдебният процес продължава 6 години като са осъдени, освен 14 фена на Ливърпул, полицаи и служители на УЕФА. Това събитие става известно като Трагедията на Хейзел.

През 1985 Кени Далглиш, утвърдил се вече като един от най-великите играчи на Ливърпул, става първият играещ мениджър в историята на клуба. Периодът на неговото управление се запомня със спечелените три шампионски титли и две купи на ФА, като през сезона 1985-86 отборът постига дубъл. Успехите на отбора обаче са помрачени от нова трагедия. На 15 април 1989, когато Ливърпул играе полуфинал срещу Нотингам Форест за купата на ФА, стотици фенове на мърсисайдци са премазани в претъпкана трибуна за правостоящи. 94 фена умират в този ден, а още двама - няколко дена по-късно от раните си. Според Питър Тейлър (по това време върховен съдия на Англия и Уелс) причината за нещастието е липсата на полицейски контрол.

През 1992 мениджър на клуба става Греъм Сунес. Въпреки, че печели купата на ФА през своята първа година, неговото управление не е успешно. След шокиращо отстраняване от купата на ФА от Бристъл Сити Сунес е уволнен и на неговото място застава Рой Евънс. След неговото назначение формата на Ливърпул се подобрява, но за пет сезона клубът не се изкачва по-високо от трето място. Единствената купа, която Евънс печели е купата на лигата през 1995. За сезона 1998-99 в отбора е привлечен бившият национален селекционер на Франция Жерар Улие, който става съмениджър на Евънс. Тяхното партньорство обаче не сработва и Евънс напуска.

Сезонът 2000-2001 е най-успешният от много време насам. Клубът постига уникален требъл, печелейки купата на ФА, купата на лигата и УЕФА. През 2002 отборът финишира втори в лигата. Това е годината, в която Улие претърпява сърдечен удар по време на мач срещу Лийдс. Ливърпул изглежда придобил всички сили да спечели отново господството в английския футбол. Феновете обаче са разочаровани. По време на останалия си престой на Анфийлд Улие печели само още една купа - купата на лигата през 2003. След края на сезона 2003-04 Жерар Улие и Ливърпул се разделят по взаимно съгласие.

През следващия сезон начело на отбора застава испанецът Рафаел Бенитес. Ливърпул завършва шампионата на незавидното пето място. Краят на сезона обаче е повече от изненадващ. На финала в Истанбул Ливърпул печели своята пета шампионска титла на Европа. Червените побеждават фаворита Милан в един от най-запомнящите се финални двубои на Шампионската лига. На полувремето Ливърпул изостават с 0-3 и изглеждат победени след слабата им игра. Но след почивката отборът, воден от своя капитан Стивън Джерард, се връща в мача, отбелязвайки три гола само за 6 минути. Така Ливърпул достига до продължения, последвани от дузпи, където герой става вратаря Йежи Дудек.

През сезона 2005–06 финишира с 82 точки в Премиършип, техния най-висок резултат след 1988, но въпреки това не печели шампионската титла. Отборът става трети на цели 9 точки от първия Челси. През този сезон все пак Ливърпул печели трофей - купата на ФА след драматичен Финал срещу Уест Хям. Освен това отборът печели и Супер купата на Европа побеждавайки ЦСКА Москва с 2-1

На старта на сезон 2006-07 Ливърпул взима и Чарити Шилд побеждавайки Челси с 2-1, като победния гол отбелязва Питър Крауч. Това е техният 15 успех за тази купа (пет от тях Ливърпул споделя с други отбори). През декември 2006 ръководството на клуба съобщава, че инвестиционната компания Dubai International Capital има намерения да закупи клуба. Говори се за сума около £450 милиона. По-късно обаче американските магнати Том Хикс и Джордж Жилет отправят по-добра оферта, което принуждава Dubai Investment Capital да се оттеглят. На 6 февруари 14:00 ч. Джордж Жилет, собственик на Montreal Canadiens, и Том Хикс, собственик на Dallas Stars и Texas Rangers, стават собственици на ФК Ливърпул, сключвайки сделка възлизаща на £470 милиона. Бордът на директорите е единодушен. Акционерите и президентът Дейв Мурс (разполагал с 51% от акциите) приемат оферта от £175 милиона. Освен това в сделката са включени и £45 милиона задължения и £215 милиона за нов стадион, които американците трябва да осигурят. На пресконференция новите собственици обявяват още, че искат да докарват по един голям играч на сезон.

През сезон 2008/09 Ливърпул завършва сезона на 2-ро място с 86 точки. Отборът губи само 2 срещи за сезона, но въпреки това не става шампион на страната си.Постигат дубъл над Манчестър Юнайтед и Челси.Отборът с най-много точки в преките двубой с отборите от Топ 4 - 14 точки.
Значими футболисти

През годините много играчи са се радвали на невероятно успешни кариери в клуба, печелейки и голямата любов на феновете. Сред поддръжниците на отбора винаги е имало спорове относно това кои футболисти са повече или по-малко значими за Ливърпул.

Преди Втората Световна война малко играчи са се състезавали в отбора за по-дълъг период от време и са се радвали на изключителната подкрепа на привържениците. Сред тези футболисти са: Ефрейм Лонгуърт, стабилен бек, който е първият англичанин капитан на клуба; Илайша Скот, който играе за Ливърпул цели 22 години, най-дълго служилият футболист на отбора въобще; Гордън Ходгсън, който отбелязва рекорд от 17 хетрика, играейки за клуба през 20-те и 30-те.

През 60-те, когато Бил Шенкли трансформира Ливърпул в европейска сила, някои футболисти се оформят като ключови фигури за успехите на отбора. Някои от тях са: Рон Йейтс, когото Шенкли нарича "колос", Роджър Хънт, който отбелязва 245 гола в лигата и е част от националния отбор на Англия, спечелил Световната купа през 1966.

Попълненията, които прави Боб Пейсли, са основен фактор за успехите през 70-те и 80-те. Особена заслуга имат двама шотландци: Алан Хансън, който е част от отбора спечелил три Европейски купи; и Кени Далглиш, когото феновете наричат "Кинг Кени" През 1980 Пейсли привлича и младия Иън Ръш, превърнал се във водещ голмайстор.

Доста от знаменитите играчи на Ливърпул през последните години са "собствено производство" През първите години на 90-те изгряват звездите Стийв Макманамън и Роби Фаулър. По-късно през това десетилетие се появяват и Майкъл Оуен, сегашният капитан Стивън Джерард и вицекапитанът Джейми Карагър.



Цветове и отличителни знаци

Традиционните цветове на Ливърпул са червен и бял, като от средата на 60-те за домакински екип се налага изцяло червеният. В ранните години обаче, когато Ливърпул измества Евертън от Анфийлд, взима и цветовете на "карамелите" - син и бял, и използва едва ли не същия екип. През 1894 е решено основният цвят да бъде променен на червен. През 1901 за емблема и талисман на клуба е приет градският символ Ливърбърд. През следващите години титулярният екип на Ливърпул е червена тениска и бели шорти (чорапите варират през годините от червени, черни, бели, докато отново са избрани червените). През 1964 Бил Шенкли решава да изведе своя състав в изцяло червен екип за мач срещу Андерлехт. Червеното е възприето като символ на сила.

Традиционният екип за гостуване е бяла тениска и черни шорти, също е използван и изцяло жълт екип. През 1987 е използвано и изцяло сиво облекло. Това продължава до юбилейния стотен сезон на Ливърпул - 1991-92, когато е използвана комбинация от зелена тениска и бели шорти. Сивият цвят повече не е използван до настъпването на сезон 2008-2009. През сезон 2007-2008 екипът за гостуване е изцяло жълт, но за Шампионската лига се използва и такъв с преобладаващ бял цвят със зелени кантове отстрани. Екипите на Ливърпул са производство на Адидас.

Емблемата на клуба е базирана на традиционният Ливърбърд, който е поставен на фона на щит. Двата пламъка отстрани са в памет на загиналите на Хилзбъро. Вечен пламък гори и пред Анфийлд в памет на тези, които са загинали в трагедията.

Отличия

* Шампиони на Първа дивизия (след сезон 1992/93 тя се нарича Висша лига) 18 пъти
o 1900/01, 1905/06, 1921/22, 1922/23, 1946/47, 1963/64, 1965/66, 1972/73, 1975/76, 1976/77, 1978/79, 1979/80, 1981/82, 1982/83, 1983/84, 1985/86, 1987/88, 1989/90
* Шампиони на Втора дивизия (сегашният Чемпиъншип) 4 пъти
o 1893/94, 1895/96, 1904/05, 1961/62
* Шампиони на Лигата на Ланкашър 1 пъти
o 1892-93
* Носители на Купата на европейските шампиони (Шампионска лига) 5 пъти
o 1976/77 3–1 срещу Борусия Мьонхенгладбах
o 1977/78 1–0 срещу Клуб Брюж
o 1980/81 1–0 срещу Реал Мадрид
o 1983/84 1–1 (4–2 след дузпи) срещу Рома
o 2004/05 3-3 (3-0 след дузпи) срещу Милан
* Носители на Купата на УЕФА 3 пъти
o 1972/73, 1975/76, 2000/01
* Носители на Купата на Футболната асоциация 7 пъти
o 1964/65, 1973/74, 1985/86, 1988/89, 1991/92, 2000/2001, 2005/2006
* Носители на Купата на ФА за младежи 2 пъти
o 1995/96, 2005/06
* Носители на Карлинг Къп 7 пъти
o 1980/81, 1981/82, 1982/83, 1983/84, 1994/95, 2000/01, 2002/03
* Носители на Чарити Шийлд 15 пъти
o 1963/64*, 1964/65*, 1965/66, 1973/74, 1975/76, 1976/77*, 1978/79, 1979/80, 1981/82, 1985/86*, 1987/88, 1988/89, 1989/90, 2000/01, 2005/06
* Носители на Суперкупата на Европа 3 пъти
o 1977, 2001, 2005
* Носители на Английската суперкупа 1 пъти
o 1985/86
* Шампиони на Първа дивизия на резервите 16 пъти
o 1956/57, 1968/69, 1969/70, 1970/71, 1972/73, 1973/74, 1974/75, 1975/76, 1976/77, 1978/79, 1980/81, 1981/82, 1983/84, 1984/85, 1989/90, 1999/2000

* Поделена

Любопитни факти

* Ливърпул държи рекорда за най-голяма победа в историята на Шампионска лига. На 6 ноември 2007 г. побеждават с 8:0 като домакини Бешикташ в мач от груповата фаза на турнира.
* Само 14 играча са използвани през сезон 1965/66, когато Ливърпул печели титлата.
* Ливърпул играе срещу Блекбърн Роувърс на 5 септември 1896 г. Роувърс бият с 1:0, но шест гола са отменени в този мач.
* Първият мач на Ливърпул е срещу Хайър Уолтън (Higher Walton) в Лигата на Ланкашър. Ливърпул печели с 8:0 като в състава няма нито един англичанин.
* Дебют в лигата: на 2 септември 1893 г. срещу ФК Мидълзбро. Ливърпул печели с 2:0.
* Дебют в Купата на ФА: през септември 1892 г. срещу ФК Нантуич (Nantwich). Ливърпул печели с 4:0.
* Най-изразителна победа в лигата: на 12 септември 1990 г. с 9–0 срещу Кристъл Палас.
* Най-изразителна победа въобще: на 17 септември 1974 г. срещу Стрьомсгодсе ИФ. Ливърпул печели 11–0
* Най-големи загуби: срещу ФК Хъдърсфийлд с 0–8 през 10 ноември 1935 г., срещу Бирмингам Сити с 1-9 през 11 декември 1954 г. (Втора дивизия)
* Първи успех: през сезон 1893/94, когато стават шампиони на Втора дивизия.
* Първи мач за европейските турнири: на 17 август 1964 г. срещу Рейкявик, Исландия, за КЕШ. Ливърпул печели с 5:0.
* Иън Ръш държи рекорда в Ливърпул за най-много голове през целия сезон във всички състезания — през сезона 1983/84 той отбелязва 47 гола.
* От друга страна, Роджър Хънт е футболистът на Ливърпул с най-много голове за лигата в един сезон — той отбелязва 41 гола през сезона 1961/61.
* Само четири футболисти на Ливърпул са вкарвали пет гола в един мач. Те са:
o Анди Макгигън, 1901/02
o Джон Евънс, 1954/55
o Иън Ръш, 1983/84
o Роби Фаулър, 1993/94
* Химнът на Ливърпул е песента „You'll Never Walk Alone“ ('Никога няма да вървиш сам').

Източник: Уикипедия

Астън Вила - История на отбора в 20:30

Футболен клуб Астън Вила (известен още като „Вила“ или „ Дъ Виланс“) е английски професионален футболен клуб, намиращ се в подножието на административната област Астън, в град Бирмингам. Клубът е основан през 1874 г. и играе своите домакински мачове на Вила Парк от 1879 г. Астън Вила е един от основателите на Футболната лига през 1888 г, а по-късно и на Премиършип през 1992 г. Клубът до скоро беше ръководен от собственика и председател Доуг Елис, но през 2006 г. пълният контрол от акции е в притежание на Ранди Лернър. Астън Вила е един от най-старите и успешни футболни клубове в Англия, ставайки 7 пъти шампион на страната в предишният формат на Премиършип (Първа дивизия) и печелейки 7 пъти купата на Футболната организация. Вила са и един от четирите английски отбора, които са ставали шампиони на Европа, като своя успех прави през 1982 г. Астън Вила са четвъртият най-успешен отбор в английската футболна история, притежавайки 21 трофея в своята витрина.

Те имат дългогодишно и свирепо съперничество с градския враг Бирмингам Сити, въпреки че другият местен отбор Уест Бромич Албион се намира най-близо до Вила Парк. Бирмингамското дерби, известно още като Второто най-голямо градско дерби между Астън Вила и Бирмингам сити се играе от 1879 г. Традиционните цветове на клубният екип са: винено-червена фланелка със светло-сини ръкави, бели шорти и небесно-сини чорапи. Традиционната клубна емблема представлява, буен златен лъв на светло-син фон с изписано мотото „ В готовност“. Последната промяна на знака беше направена и приета през 2007 г.

История

Футболен клуб Астън Вила е създаден през март 1874 г. от членовете на клуба по крикет Вила Уеслиан, който клуб и до днес е част от Бирмингам. Четирима от основателите Джак Хюс, Фредерик Матхюс, Уолтър Прайс и Уилиам Скатъргууд решават да създадат футболен отбор, който да осигурява развлечение през зимните дни.

Първият мач на Атън Вила е срещу местният ръгби тим Астън Брук Сейнт Мери. Условието на двубоя е състава на Вила да се съгласи да играе първото полувреме по правилата на ръгби мачовете, а второто по тези на футбола. Според официалните документи Вила печели с 1-0 с гол на Джак Хюс.

Клубът играе своите първи домакински мачове на Астън Парк. През 1876 г. Вила се мести на Пери Бар, предградие на Бирмингам. Местността, която е собственост на земевладелец е преотстъпена на отбора с договор за 3 години и годишна такса по 5 лири.

Вила бързо става един от най-добрите тимове в Мидландс, като печели своето първо отличие- купата на Бирмингам през 1880 г. с капитан, шотландецът Джордж Рамсей. През сезон 1880/1 21 от 25-те гостувания са спечелени и отбора взема купата на Стафордшийр. Прогресът на младия отбор е допълнително подсилен и с появата на четвърт-финал за ФА къп през 1883 г. и 1884 г. На следващият сезон Вила получава статут на професионален футболен клуб.

Тимът печели първият си трофей в ФА къп през април 1887 г. с победа 2-0 над Уест Бромич, като капитан на отбора отново е шотландец- Арчи Хънтър. Въпреки успеха, шотландският фактурист и директор на Астън Вила, Уилиам МакГрегър остава разочарован от едно-приятелските срещи и ниската посещаемост на всички мачове, освен на тези от ФА къп. Той вижда, че за да държат интереса към играта жив големите отбори, е нужно да играят в собствена лига, подобна на тази на Американският бейзбол. Така той пише до 12-те водещи отбори в Англия за среща на 2 март и обсъждане за образуване на лига. Причината Футболната лига никога да не е наричана Английска лига е Уилиам МакГрегър, който е очаквал Шотландските и Уелските отбори евентуално да се присъединят. Тимовете от Уелс, най-вече Кардиф сити правят точно това, но тези от Шотландия отказват. Разбира се, Астън Вила е един от дузината тимове, които се състезават в първият сезон на Футболната лига. Своят дебют Вила прави на 8 септември 1888 г. в мач срещу Уулвърхемптън Уондърърс, завършил 1-1, като Том Грийн вкарва първият гол за клуба в Лигата. В края на сезона Вила завършва втори след Престън.

Не след дълго, през 1893/4 Вила печели своя първи трофей в шампионата, като Джон Дивей вкарва 20 гола, превръщайки се и в голмайстор за сезона. Любимците от Пери Бар, както феновете наричат отбора, вкарват 84 гола в 30 мача. Това е знак, че Астън Вила започва „Златен период“ в своята история. През сезон 1897 тимът прави най-големия си успех, печелейки купата на Лигата и тази на Футболната Асоциация. Този подвиг не може да бъде подобрен повече от 60 години. В края на сезона, клубът прави и друга важна крачка в своята история. По време на домакинските мачове, публиката която се събира е повече от 25 000 души, докато на финала за ФА къп са по-малко от 20 000. Това кара ръководството на клуба да премести домакинските си мачове на друг по-голям стадион. Така в края на година Астън Лоиър Граунд става техният нов дом. Сегашното наименование- Вила Парк идва от честата употреба на феновете, като впоследствие с неофициална декларация името на стадиона е окончателно променено. През 1913 г. тимът за пети път печели ФА къп побеждавайки с 1-0 Съндърланд. Преди началото на Първата световна война, клубът върви повече от успешно, като печели 6 купи на Лигата и 5 на ФА. Капитан през този забележителен период е Джон Дивей.

През сезон 1920 г., който е първият след войната Вила завърша като носител на шестата си купа на ФА срещу Хъдърсфилд Таун с победа 1-0 на Стамфорд Бридж.

Юбилейният 50 годишен сезон на Вила през 1923-24 приключва с финал за ФА Къп, който е едва втория на стадион Уембли. Загуба с 2-0 от Нюкасъл слага край на надеждите за 7 купа в състезанието.

Въпреки че, след войната Вила остава един от водещите отбори, обстановката в клуба бавно се влошава. Това може да се отдаде на задоволството през всичките тези години, което завършва с немислимото, най-прочутият и успешен футболен клуб в света, изпада във Втора дивизия през 1936 г. Преди това през 20-те и 30-те години на 20 век, в състава на Вила играят доста от националните играчи ( през 1913/14 по-малко от 14 национали). През този период феновете на Вила Парк се наслаждават на красива игра и изобилие от голове. През сезон 1930/31 Вила отбелязва 128 гола, като 49 от тях вкарва Том "Понго" Уаринг, това обаче не е достатъчно за спечелване на титлата.

Решението на клуба да назначи своя пръв мениджър съвпада с изпадането на клуба, за първи път през 1935/36 г. Това се дължи предимно на ужасяващата защита, която допуска 110 гола, 7 от които са при загубата с 1-7 на Вила Парк от тима на Арсенал, като Тед Дрейк вкарва и седемте гола за „артилеристите“. „Великанът на футбола“ е коронясан като шампион на Втора дивизия през 1937/38 под ръководството на Джими Хюган. Астън Вила се завръща там, където принадлежи, но тогава започва Втората световна война. Седем сезона за загубени и много кариери са преждевременно прекратени, Вила започва изграждането на нов тим под ръководството на бившият играч Алекс Масий. Остатъка от 40-те и 50-те години преминават в опити да се създаде силен състав. Въпреки, че Вила притежава добри играчи и многобройна публика, отбора се окачествява като среден. През сезон 1956/57 бирмингамци неочаквано стигат до финал за ФА Къп, като кулминацията е победата над „Бебетата на Бъзби“. На полувремето резултата на мача е 0-0, но в 66 минута МакПарланд подава на Диксън и той вкарва, 6 минути по-късно и самият МакПарланд бележи гол, превръщайки се в герой. След 37 години Вила печели първият си трофей.

Настъпва ентусиазъм и надежда за нова ера, но успеха във ФА се оказва подвеждащ. Сезон след спечелването на турнира отбора завършва на 14-то място в лигата. Ерик Хоугън е уволнен (след отказване да напусне), когато клубът е застрашен от изпадане. Неговият наследник Джо Мерсър е безпомощен пред отпадането на отбора за втори път през 1958/59 г. Задоволството от спечелената 7-ма рекордна купа на ФА все още е обхванало отбора, което само показва, че Вила е твърде добра да залязва. През 1959/60 г. клубът става шампион на Втора дивизия и отново се завръща в елита. Сезон по-късно става първият отбор печелил Купата на лигата и завършва на високо място в класирането на първенството. Този успех е постигнат със завладяващото ядро от млади футболисти, които са наречени „непълнолетните на Мерсър“.

Бавното влошаване продължи и през 1960 г. , поради задълбоченият дискомфорт, клубът не успя да се приспособи към новата футболна реалност. Липсата на скаути за разузнаване, водене на отбора по-начин от 40-те години, а и 3 от 5 членното ръководство са на 70 годишна възраст. Това е ръководството, което реши да продаде двама от ключовите си играчи- Фил Уоснам и Тони Хитълий. Без техните голове Вила се попада в истинска криза, като пълната агония идва през 1967 г. , когато с мениджъра Дик Тейлър, отбора изпада за трети път. Феновете започват да настояват ръководството да подаде оставка, като това става все по-наложително след като отбора завършва на 16-то място във Втора дивизия през 1968 г.

В отчаян опит да избегне изпадане в Трета дивизия, мениджъра Къмингс харчи 200 000 паунда за нови играчи, но феновете отказват да ходят на мачовете в знак на протест, така клуба затъва в дългове. През ноември 1968 г., Вила се намира на дъното на Втора дивизия , борда на директорите уволнява Къминг и в рамките на седмица цялото ръководство напуска под натиска на феновете. След много спекулации контрола върху клуба е поет от лондонския финансист Пот Матюс, който води със себе си Доуг Елис като президент и Томи Дохърти като треньор.

Въпреки полъха на промяна и първоначалния успех, Дохърти е неспособен да откъсне отбора от опасната зона, след по-малко от година той е уволнен. Неговият заместник Вик Крой също е неспособен да попречи на Астън Вила да изпадне в Трета дивизия за първи път в своята история през 1969/70 г. Учудващо, следващият сезон Вила стига до финал на купата на лигата след победа над Манчестер Юнайтед на полуфинал. На финала обаче, тимът е победен от Тотнъм с два късни гола.

Единственият път, когато Вила се състезава в най-долният ешелон завършва успешно, като отбора финишира на първо място в Трета дивизия през сезон 1971/72 със спечелените 70 рекордни точки. Тимът почти се класира в елита завършвайки трети във Втора дивизия през 1972/73. Следващият сезон Вила продължава да се бори за промоция, като Елис уволнява Крой и назначава Рон Сандърс.

Стогодишнината от основаването на Астън Вила е отбелязано през 1974/75 с дубъл- победа над Норич на финал за купата на лигата и спечелване на промоция за Първа Дивизия, след осемгодишно отсъствие. Заради успеха си в купата на лигата, Вила за първи път има право на участие в Европейските турнири. Въпреки че, отбора е елиминиран още първият кръг от Антверп, Сандърс продължава да трупа опит и да изгражда състав. Бирмингамци отново печелят купата на лигата през 1977 г, като на финал срешат Евертън. Следващият сезон тимът стига до четвърт- финал за купата на УЕФА, където се изправя срещу Барселона. Тази нощ на Ноу Камп слага край на 10 годишния кошмар, Астън Вила се завръща обратно във футболния елит.

Източкинк : Уикипедия