Евертън (на английски: Everton F.C.) е името на английски футболен отбор от град Ливърпул, който към сезон 2008-09 играе в английската Висша лига. Отборът е създаден през 1878 г. и играе домакинските си мачове на стадион Гудисън Парк, който има капацитет 40 206 места. Прякорът им е „карамелите“, а местният съперник се казва Ливърпул.
Евертън са едни от 12-те основатели на първенството в Англия и е отборът с най-много участия в първия ешелон на английската футболна пирамида, включително сезон 2007-08 участията са 108.
История
Тимът на Евертън е създаден през 1878 година в региона на църквата Сейнт Доминго, това е и първото име на отбора - Сейнт Доминго ФК, което се задържа едва за 12 месеца, след което приема наименованието Евертън. Футболният клуб е създаден с цел хората от местната енория да практикуват спорт и през зимата, тъй като през лятото те са били заети предимно с крикет. През 1888 г. Евертън е един от основателите на Футболната лига в Англия, заедно с Престън, Астън Вила, Уулвърхямптън, Блекбърн Роувърс, Болтън У, Уест Бромич, Акрингтън, Бърнли, Дарби Каунти, Нотс Каунти, Стоук Сити. През първия сезон в лигата Евертън се класира на 8-о мястоа, а първата титла е спечелена още в третия сезон от своето участие във Футболната лига - през сезон 1890-91. Два сезона по-късно, през 1893 клубът достига до своя първи финал в турнира за Купата на Футболната Асоциация (Купата на Англия), но губи с 0:1 от Уулвърхямптън. След четири години Евертън отново е на финал, но отново търпи поражение, този път от Астън Вила с 2:3. За първи път трофеят на Футболната Асоциация е спечелен през 1906, когато на финала е надигран Нюкасъл Юнайтед.
20-те и 30-те години на XX век
Първият успешен период на клуба започва от средана 20-те години на миналия век, когато през 1925 г. клубът закупува Уилиъм Ралф Дийн, или както е известен Дикси Дийн. Играч превърнал се впоследаствие в легенда на Евертън. С екипа на сините от Ливърпул Дикси Дийн поставя рекорд в лигата за всички времена по отбелязани голове, 60 гола в 39 мача. Постижение помогнало на клуба да спечели трета титла до момента.
Две години по-късно, непосредствено преди Първата световна война, клубът изпада във Втора дивизия, където се задържа едва един сезон и още от първия си опит успява да се завърне във футболния елит на Англия и още в следващия сезон - 1931-32, Евертън дори става за четвърти път шампион. Само година по-късно тимът печели и втората Купа на ФА, надделявайки на финала на ст. "Уембли" Манчестър Сити с 3:0. Исторически двубой, в който за първи път в света се използват номера на гърба на фланелките на футболистите. Първата успешна ера за клуба завършва през сезон 1938-39, когато Евертън успява да завоюва своята пета шампионска титла.
След Втората световна война следват трудни години, като тимът изпада за втори път в своята история във Втора дивизия, през сезон 1950-51. Периодът на престой там е три години и през 1954-а година Евертън отново се завръща в елитния ешалон, от когато и на когото клубът е неразделна част до днес.
60-те години на XX век
Вторият успешен период на клуба започва с назначването за мениджър на Хари Катерик през 1961 г., като още през 1962-63 Евертън отново е шампион на Англия, а само три години по-късно, през 1966-а, печели и за трети път Купата на ФА, побеждавайки на финала Шефилд Уензди с 3:2. Интересен факт от този финал е, че до един момент в мача Шефилд У води с 0:2, но все пак Евертън успява да постигне пълен обрат още в редовното време на двубия. През 60-те години най-изявените имена в отбора са: Алън Бол, Джо Ройъл, Колин Харви, Хауърд Кендал и Брайън Лабоун.
80-те години на XX век
Този период се свързва с името на треньора Хауърд Кендъл. Отборът печели две шампионски титли - през 1985 и 1987 г., за да наруши хегемонията на своите съграждани "Ливърпул". Печелят и КНК през същата 1985 г. В момента, когато трябва да се изявят в КЕШ, идва трагедията на "Хейзел" и отборът губи този шанс. В отбора са: Невил Саутол, Кевин Ратклиф (кап.), Гари Стивънс, Кевин Шийди, Питър Рийд, Тревор Стивън, Анди Грей. Разбира се, не може да не се спомене и името на по-късно закупения от "Лестър" Гари Линекър.
Сезон 2007-08
През сезон 07/08 Евертън участва за осми път в турнира за Купата на УЕФА, където клубът попадна за първи път в своята история в груповата фаза на турнира. В първия кръг тимът от Мърсисайд преодоля много трудно Металист Харков от Украйна. "Карамелите" попаднаха в една група с Нюрнберг (Германия), АЗ Алкмаар (Холандия), Зенит Ленинград (Русия) и Лариса (Гърция). "Сините" от Ливърпул успяха да излезат от тежката група като постигнаха победи и в четирите си двубоя: 3:2 като гост на Алкмаар, 1:0 като домакин над Зенит, 2:0 като гост на Нюрнберг и 3:1 срещу Лариса у дома. Предстоеше 1/16-финален двубой срещу норвежкия Бран Берген и след като победи с категоричното 8:1 от двата мача игра с Фиорентина,като отпадна драматично на дузпи след като двата отбора си размениха по две победи с по 2:0. Евертън се представи отлично и в треторазрядния турнир в Англия - Купа на Лигата (Карлинг Къп), където отпадна от Челси на полуфинал. На осминафинала възпитаниците на Дейвид Мойс преодоляха трудно като гости Фулъм с 1:0, след продължения. На четвъртфинала бе победен Уест Хям като гост с 2:1. Във Висшата лига след колеблив старт, Евертън стабилизира своите изяви и завърши първенството на пета позиция. Историята на клуба е безкрайно интересна. И както се казва в лентата „това е клуб, в който наред с отличията могат да бъдат видени и невероятни личности, които са направили играта по-хубава". За първия двубой на отбора на един терен в Стенли Парк играчите например сами носят гредите на вратите и поставят началото на този клуб. И сякаш от този момент всичко, което се случва на „карамелите" не е по лесния начин. Напротив! Клубът трябва да извърви пътя към славата и да я заслужи дори с два пъти повече усилия. А когато това стане идва удар отвън, след който обаче „карамелите" намират сили да продължат напред, защото те са задължени да доставят на този клуб само най-доброто. Имаше нещо, което стоеше в главата ми през цялото време, докато гледах двучасовия филм - „Евертън Стайъл". За първи път използвах тази фраза, разменяйки си мейл с един приятел от сайта наскоро по отношение на Ларс Якобсен и неговото приобщаване към ценностите на този клуб. Проследявайки историята на „карамелите" осъзнавам, че тази фраза трябва да бъде използвана по-често, защото това е типично за отбора - стилът, с който се постигат целите.
Всъщност Евертън печели първата си купа още преди да е създаден едноименния клуб в града. През 1891 „карамелите" триумфират с отличието на града. Тогава все още са на „Анфилд" (интересното е, че първият трофей на този славен терен е донесен от синия клуб, нали), но собственикът на стадиона и хотела наблизо, който е ползван за съблекалня повишава наема в следствие и на спечелената титла тогава и бордът на Евертън решава да се премести за трети път в рамките на 14 години, като преминава Стенли Парк и създава първият специално построен стадион за футбол с трибуни. Решението не е било лесно, но човекът, който е участвал най-дейно в решението всъщност е ковчежник и добре е премислил решението си. Така е създаден „Гудисън Парк". За един клуб най-важното е домът. И „карамелите" го построяват, макар и с трудности, но знаят, че това е тяхно постижение и е постигнато с усилията на феновете. Колко странно! Историята в последствие ще ги накара да повтарят това много пъти. Няма да влизам в детайлите на тази история с преместването, защото тя е широко известна, но само ще отбележа, че още в края на ХІХ век клубовете на Острова са се вглеждали в икономическите си резултати.
В последния сезон преди Първата световна война Евертън става шампион (1914-1915) и тимът държи трофея за следващите 4 години.
Дикси Дийн
Някъде в средата на 20-те години река Мърси е пресечена от едно момче, което винаги ще бъде наричано Дикси Дийн. Всъщност има спорове защо му казват Дикси. Името му е Уилиам Ралф Дийн. Твърди се, че доста е задявал момичетата в гимназията и от там идва това име, но всъщност членове на неговата фамилия яростно отричат това да е така и твърдят, че прякорът е заради изключително тъмната му коса и като цяло тъмния изглед който притежава. Той безспорно е най-невероятният голмайстор в историята на английския футбол като е вкарал 349 гола в общо 399 мача за Евертън в Лигата за периода между 1925 и 1937. Той е и само една от причините, поради които винаги ще се счита, че Англия пропуска надменно да спечели с лекота световните първенства до Втората световна война. Защото Дикси не е единственият подобен играч. За Англия Дикси има 16 мача с 18 гола. Във всички турнири той е изиграл 433 мача за „карамелите", в които е реализирал 383 попадения*. За него могат да се кажат страхотно много неща. През 1926 година при пътен инцидент счупва черепа и челюстта си. През сезон 1927-1928 вкарва 60 гола в Лигата, което и до днес си е рекорд, а и подозирам, че така и няма да бъде подобрен. Все още се твърди, че на „Гудисън Парк" най-голям шум е чуван в последния кръг на онзи сезон, когато Дикси вкарва своя хеттрик на Арсенал и постига тези 60 попадения. По-късно Евертън изпада, но Дикси остава верен на клуба. Когато веднъж си станал син, си оставаш син за цял живот, казват на „Гудисън". Дънкан Фъргюсън например имаше татуирана емблемата на Евертън, дори когато носеше екипа на нюкасъл преди да се върне обратно на „Гудисън Парк в своя дом.
Между другото с онзи период има също една интересна случка от фолклора на „Гудисън Парк". До онзи момент Евертън никога не е изпадал от елита на Англия. През 1928 тимът е шампион и играе невероятно. През 1930 година тимът остава последен в елита, което е много странно, защото за две години се срива от върха до дъното. Един от историческите моменти, с които местния съперник Ливърпул винаги се е гордеел са спечелените последователно титли на Втора и после първа дивизия в сезони 1904-1905 и 1905-1906. Никой не го е правил до тогава. И изведнъж Евертън се оказва във второто ниво на английския футбол. „Карамелите" веднага печелят титлата на Втора дивизия, а връщайки се в елита Дикси Дийн вкарва 45 гола за един сезон и отборът триумфира и в елита. И до днес феновете на „сините" твърдят, че изпадането е нарочно, за да покажат на Ливърпул, че онова постижение не е много трудно. И Евертън не го е правил, просто защото не е бил извън елита до тогава.
Големият отбор от 80-те
Тук някъде може би е редно да спомена за големите деветки, които Евертън има в историята си. Втори като резултатност в клуба е Греъм Шарп - един от големия отбор в средата на 80-те, който Евертън има. Нападател с изключителен финес и майсторство в противниковото наказателно поле. За мен най-добрият в този отбор, който аз си спомням и съм гледал някога дори при наличието на Линекер и Коти. Заедно с настоящият коментатор на Скай Спортс Анди Греъм, Греъм Шарп прави невероятно партньорство, което им носи невероятно много успехи. За Дикси Дийн много хора така и няма да разберат, заради липсата на английският национален отбор на Мондиалите тогава. За съжаление и за Греъм Шарп европейската и световна публика нямаше как да разбере, защото след Хейзъл точно този златен отбор на „карамелите" не успява да продължи похода си към славата. През 1985 тимът можеше да направи требъл, защото стана шампион 5 кръга преди края, стигна финал за ФА Къп. В Европа се изправя на полуфиналите за КНК срещу Байерн и след нулево равенство в Мюнхен, Ули Хьонес вкарва на „Гудисън Парк" през първото полувреме. Защо ли пък трябва да е лесно достигането на първия европейски финал? Това все пак е Евертън! Втората част немският гранд е смазан и „карамелите" ликуват 3:1, след което на финала бият със същия резултат и Рапид Виена.
Може да се говори много защо Евертън е най-потърпевшият отбор в историята на английския футбол от войните и наказанието от УЕФА. Аз ще дам два примера. Анди Грей напуска Евертън през лятото на 1985 година, когато в отбора е купен от Лестър Гари Линекер. На пръв поглед да разбиеш дуото Шарп-Грей е било смятано за самоубийство. Но вместо това Хауърд Кендъл изгражда шампионски тим, които наистина е невероятен. Всички сега говорим за 80-те като за годините на Ливърпул, но всъщност поне половината от славата е трябвало да се отдаде на Евертън. През 1986 само две точки разделят „карамелите" от титлата. В края на март съставът води с две точки на Ливърпул, а и има и мач по-малко, но равенство с Манчестър Ю и загуби от Арсенал и Уотфорд (и трите мача са поредни навън в Лигата) дават предимство на градския съперник. Отборът играе невероятен футбол и е считан за най-силният в Европа по онова време. И тогава идва оферта за Гари Линекер от Барселона. Играчът, а и клубът няма как да я откажат, защото „карамелите" са затворени на Острова. И Линекер си отива. Със сигурност това не би станало, ако съставът играеше в турнирите.
Всички очакват срив! Не, просто това е поредната трудност. Следващият сезон 1986-1987 нищо не може да спре Евертън към титлата, която печелят титлата с 9 точки преднина. И тогава идва вторият ключов момент. Хауърд Кендъл, член на шампионския състав на Евертън през 1970 година като играч и после мениджър на отбора през 80-те, решава, че иска да постигне успехи и в Европа и напуска в посока Атлетик Билбао. Ако не беше „Хейзъл" „карамелите" щяха да имат идеалната възможност да направят това, което Ливърпул постигна в първата половина на 80-те.
Хауърд Кендъл
Фигурата на Хауърд Кендъл е емблематична за историята на Евертън. Той е един от невероятните футболисти, които извеждат състава до титлата през 1970 година. Но изведнъж тогавашният мениджър на клуба Хари Кетърик решава да продаде един от тримата си офанзивни полузащитници Алан Бол на Арсенал, като това е сигнал за разбиването на този знаменит отбор. Години по-късно Кендъл започва мениджърската си кариера в Евертън по не много приятен начин. През първия му пълен сезон в отбора, „карамелите" завършват на осмо място. Година по-късно са седми, но с приблизително същия точков актив. Според всички ключовият момент за този състав на Евертън е един двубой през сезон 1983-1984 от Милк Къп срещу Оксфорд, когато на почивката резултатът е 1:0 за съперника и се очаква при загуба Кендъл да бъде уволнен. През втората част „карамилите" изравняват, а президентът на клуба решава, че няма да лиши клуба от мениджъра и му дава шанс. Спечелено е преиграването, а Евертън губи финала пак след преиграване с Ливърпул на „Мейн Роуд", но това отваря пътя към успеха година след това. Упоците пак са научени по трудния начин. В онзи момент едно емоционално решение можеше да съсипе този отбор. Идеята за постоянство на мениджърския пост тогава свърши страхотна работа.
Дейвид Мойс
Може и заради онзи случай сега Дейвид Мойс успява да работи спокойно. Защото шотландецът имаше не един и два трудни момента в своята кариера в клуба. Между другото Мойс сякаш е орисан за големи неща на „Гудисън Парк", защото още в 28-а секунда на неговия режим тимът вкара гол. По някакъв начин този човек е орисан да прави нещата по трудния начин. Когато през 2005 година „карамелите" завършиха четвърти, заради триумфа на Ливърпул в Европа УЕФА не искаше да ги допусне до Шампионската Лига. Бе направен компромис и „червените" започнаха от първия кръг, но в европейската централа трудно забравиха унижението да си признаят, че в техните документи има пропуск, който английската ФА използва и носителят на трофея в ШЛ трябва да защитава отличието си и това няма нищо общо с квотата от четири тима, която ще трябва да участва в следващото издание. В реваншът на ІІІ предварителен кръг Дънкан Фъргюсън, друг от легендарните „деветки" на този клуб, вкарва напълно редовен гол на „Ел Мадригал", но в един от последните си мачове като съдия Колина отмени попадението без да има реална причина за това. Малко след това той се отказа от съдийството и никой така и не отговори защо той трябваше да започне сезон в евротурнирите и то ръководейки толкова важен мач, при положение, че спря с професията месеци по-късно. Още един момент, в който съдбата не бе с Евертън.
Сега обаче Дейвид Мойс е близо до спечелването на първото си отличие с този клуб - ФА Къп. Желая му го от цялото си сърце, да ме прощават феновете на Челси. Защото и Мойс подобно на Евертън като клуб, е принуден да прави нещата по трудния начин и дори когато изглежда, че е постигнал целите си трябва да започва от самото начало. Този клуб започва своя живот по трудния начин, играчите сами носят гредите на вратите за първия си мач, после се налага да построят за твърде кратко време дома си от другата страна на „Стенли парк", но продължават да вървят напред. Някъде в историческите кадри може пак да бъде видяна онази жена, която обикаля стадиона и раздава на хлапетата карамелени бонбони. През 1994 година Евертън едва се спаси от изпадане, започна следващия сезон с 4 точки от първите 12 мача, назначи Джо Ройъл и в края на онзи сезон победи Манчестър Ю на Уембли с 1:0 в един от най-изненадващите финали за последните години в турнира.
Дами и Господа, това е Евертън! Един футболен клуб, в който винаги има големи личности и невероятни моменти. Отбор подкрепян от 40 хиляди зрители на „Гудисън Парк". Тим, на чиято емблема е написано „Nothing but the best is good enough", което би следвало да означава, че „достатъчно е единствено най-доброто". И през годините те са ни го доставяли. А чакаме и още, защото това е Евертън Стайъл! Боби Борисов Premiership.bg
Успехи
* Шампиони на Първа дивизия (след сезон 1992/93 тя се нарича Висша лига) 9
o 1890/91, 1914/15, 1927/28, 1931/32, 1938/39, 1962/63, 1969/70, 1984/85, 1986/87
* Носители на Купата на Футболната асоциация 5
o 1905/06, 1932/33, 1965/66, 1983/84, 1994/95
* Носители на Чарити Шилд 9
o 1927/28, 1931/32, 1962/63, 1969/70, 1983/84, 1984/85, 1985/86*, 1986/87, 1994/95
* Носители на Купата на носителите на купи 1
o 1984/85
0 коментара:
Публикуване на коментар