Съндърланд - История на отбора







АФК Съндърланд (на английски Sunderland AFC) е професионален футболен отбор от град Съндърланд. Създаден е през 1879 година в графство „Tyne and Wear“ разпоположено в североизточна Англия. Прякорът на отбора е „Черните котки“. Преди това Съндърланд са наричани още “Рокерите”, което идва от името на стария стадион на клуба Рокър Парк. След 99 години на Рокър Парк, отборът се премества на новия си стадион Стейдиъм ъф Лайт. Вечният съперник на клуба на Нюкасъл Юнайтед.

Преди Втората световна война, отбора е шесткратен шампион на Англия през 1892, 1893, 1895, 1902, 1913, 1936. Клубът печели и ФА Къп на два пъти през 1937 и 1973.

История на Съндърланд
Основаване

През 1879 отборът е създаден от група учители след среща в Хендън. През следващите години тима се утвърждава като един от най-добрите победи, факт е най-голямата победа на Съндърланд, 23-0 срещу Кесълтаун. Един от основателите, Джейм Алън, бележи 11 гола в един мач. Клубът е популярен със своите червено-бели раирани екипи, но първоначално играе изцяло в синьо. През сезон 1886-87 година, Алън напуска отбора заедно с много от тогавашните играчи, за да създаде Съндърланд Албиън. Въпреки този ужасен удар от страна на Алън, Съндърланд побеждава Астън Вила със 7-2 въпреки осакатения си състав. ФА приема АФК Съндърланд във Футболната лига, докато отцепниците от Съндърланд Албиън остават завинаги извън нея.
Участие във футболната лига и годините преди Първата световна война [редактиране]

Английската футболна лига е основана през 1888 година от 12 клуба – Бърнли, Блекбърн Роувърс, Евертън, Акрингтън, Престън НЕ, Болтън, Астън Вила, Нотс Каунти, У.Б.А., Сток Сити, Дарби Каунти и Уулвърхямптън. Съндърланд се приъединява на мястото на Сток Сити. Любопитен факт е, че отбора плаща разноските за пътуване на останалите отбори заради големите разстояния между централна и североизточна Англия. През 1890 се провежда първата среща в лигата (тогава на Нюкасъл Роуд) загубена от Бърнли с 2-3. Но след представянето на Нед Доиг като нов вратар, клубът губи само веднъж у дома през следващите 6 години. Отборът остава в старата Първа дивизия за рекордните 68 години. През 1897, отборът завършва предпоследен, но се спасява след победа в баража. Същата година е построен Рокър Парк. Първата среща завършва със знаменита победа с 1-0 на Ливърпул. През сезон 1901-02 отборът печели нова титла. Съндърланд заедно с Мидълзбро осъществяват първият трансфер в историята. В същата година клубът е санкциониран от ФА за нередовни плащания на играча Андрю МакКомби. Това повлиява върху резултатите на отбора. Сезон 1907-08 е доста слаб, но този сезон е белязан с победа като гост над Нюкасъл с 9-1 и до ден днешен рекордът остава неподобрен. Петата титла става факт през 1912-13. Отборът пропуска шанса да спечели дубъл след като губи финала за ФА Къп от Астън Вила с 0-1 пред погледа на 121 919 зрители в Лондон.

Годините между двете световни войни

След прекъсването заради първата световна война 20-те години години носят добро представяне, но не и шампионско звание. Чарли Бъчан преминава в Арсенал през 1925, като оставя името си в историята на клуба с 209 гола в 379 мача. Дейв Халидей е закупен в отбора и бързо се превръща в любимец на феновете. Други легендарни футболисти от този период са Боби Гърни със своите 228 гола в 388 мача и Рейч Картър. Построяването на нова централна трибуна на Рокър Парк едва не довежда клуба до банкрут. Все пак инвестицията се оказва успешна и стадиона става с 60 000 капацитет. Въпреки това съоръжението някакси побира 75 000 зрители желаещи да наблюдават срещата от 6-ти кръг на ФА Къп срещу Дарби Каунти през 1933 година. През същата година дебют за Съндърланд прави Рейч Картър 18-годишен възпитаник на същото училище в Хендън станало място на учредяването на клуба.

Спечелването на шестата шампионска титла става факт през 1936, но радостта на всички в клуба е помрачена от една трагедия. Вратарят, Джими Торп, напуска този свят няколко дни след сблъсък с противников играч по време на шампионатен мач срещу Челси. Шампионският медал е връчен на вдовицата на Джими Торп в края на сезона. Следващата година остава в историята на с първата спечелена купа на ФА – победа с 3-1 над Престън Норт Енд с голове на Боби Гърни, Рейч Картър и Еди Бърбанкс. Ще трябва да минат обаче повече от три декади преди отборът отново да успее да спечели значимия трофей. Амбициите са осуетени този път от Втората световна война.

Години след Втората световна война

След подновяването на футболното първенство съдбата сякаш обръща гръб на клуба. Отборът претърпява поражение за ФА Къп с 1-2 от Йоувил Таун – наречен впоследствие “Убиецът на Гиганти”. От друга страна големите трансферни суми харчени от клуба за нови играчи донасят печалното прозвище “Банката на Англия”. Въведения от ФА таван на заплатите от 15 паунда на седмица довежда до нов финансов скандал свързан с тима. Клубът е наказан за неспазване на правилата за плащане на възнаграждения през 1957 година. Президентът, финансистът на клуба и трима от неговите директори са наказани до живот да не се занимават с футбол. Клубът е глобен с рекордните за времето 5 000 паунда. Година след това, отбора изпада за първи път във Втора дивизия след 68 години елитен футбол. След мъчителни години в долната дивизия, отборът успява да спечели промоция през 1964 въпреки че губи заради контузия легендарния си играч Брайън Клъф. След преждевременното му оттегляне от футбола, разочарованията следват едно след друго. Отборът не съумява да финишира по-високо от 15-то място до 1970 година. Последва ново изпадане въпреки наличието на легендарните Джими Монтгомъри, Чарли Хърли, Джордж Херд, Джим Бакстър и Джордж Мълхол.

Легендарният успех през 1973

Магията на ФА Къп показва отново своето очарование през 1973 година. Съндърланд печели по невероятен начин купата след успехите над Манчестър Сити и Арсенал на четвъртфинала и полуфинала. Триумфът на финала над Лийдс остава като първия в историята случай втородивизионен клуб печели купата от 40 години насам. Голът на победата е отбелязан от знаменития Йън Портърфийлд. Брилянтното двойно спасяване на Джими Монтгомъри запазва преднината на Съндърланд и праща феновете на отбора в екстаз. След 37 години чакане трофеят отново е в ръцете на играчите в червено-бели раирани екипи. Несъмнено това е най-значимия спечелен двубой. Отборът се класира за първи път в историята си за европейските клубни турнири. Мечтата продължава след като в първия кръг в турнира за КНК Съндърланд отстранява носителя на Купата на Унгария Вашаш Будапеща след победа 2-0 като гост и 1-0 у дома. Жребият противопоставя Съндърланд с носителя на Купата на Португалия Спортинг Лисабон. Отборът се представя повече от великолепно и побеждава с 2-1 на Рокър Парк, европейската авантюра обаче завършва след 0-2 в Лисабон, но отбора оставя чудесни впечатления в своя европейски дебют. Боб Стоуко се превръща в легенда за клуба.

Възход и падение през 80-те и 90-те години


Въпреки инерцията от спечелената купа и европейското участие отборът печели промоция едва три години по-късно през 1976 година. Престоят в първото ниво на английския футбол трае само една година. През 1980 Съндърланд отново се завръща в елита. През периода отборът изпитва огромни трудности и не успява да финишира по-високо от 13-та позиция. Трябва да отдадем почит на знаменитите играчи по онова време – Крис Търнър, Бари Винесън, Гари Ройъл, Гордън Крисхолм, Марк Проктър, Стан Къмингс, Ник Пикъринг и Йън Мънро.

През 1985 година клубът достига за първи път финал за Купата на лигата, но губи с 0-1 от Норич Сити като Стив Уолкър пропуска дузпа за котките. В края на сезона тима изпада отново от елита. През 1987, Съндърланд записва най-слабото си представяне като отпада за първи път от втора дивизия и е принуден да се състезава в третото ниво на английския футбол след загуба в плейоф от Джилингам. Мениджърът Лори МакНенъми е уволнен. Дори завръщането на героя Боб Стоуко не е в състояние да предотврати кошмарното изпадане. Под ръководството на Денис Смит, отбора се завръща мигновено във Втора дивизия през 1988 година.

След две години са достигнати плейофите, съперник в полуфинала е Нюкасъл. Съндърланд води с 2-0 като гост в първия двубой, когато разочаровани фенове на домакините нахлуват на терена с цел мачът да бъде прекратен. Въпреки това финала е факт, но губи от Суиндън с 0-1. Промоцията на Суиндън е отменена по административен път заради финансови нередности. Така Съндърланд заема освободеното място в елита. Щастливата и неочаквана промоция е последвана от мигновено изпадане въпреки невероятната подкрепа на 15 000 пътуващи фенове на Съндърланд в последния ден от сезона срещу Манчестър Сити на „Мейн Роуд“.

Сезонът 1991-92 носи проблеми в лигата и крайната позиция е в средата на таблицата. По време на сезона мениджърът Смит подава оставка и е заменен от асистента си – Марк Кросби. Кампанията в турнира за ФА Къп обаче отново предлага вълнуващи мигове на феновете. Отборът достига до финала след решителна победа по-рано в турнира над Челси след преигрване. Финалът е загубен с 0-2 от Ливърпул, но доброто представяне е повод само за гордост и удовлетворение от страна на привържениците. Въпреки успешното представяне в турнира Кросби също напуска клуба. Негов заместник става Тери Бътчър.

Бътчър успява да се задържи на поста едва до края на 1993 година. Мик Бъкстън поема мениджърската позиция, но е уволнен през март 1995 година. Съдбата на Съндърланд в новата Първа дивизия (едно ниво под сформираната през 1992 година Английска Висша лига) е повече от неясна. Пред новия мениджър Питър Рийд стои една единствена задача – да спаси Съндърланд от изпадане. Няколко седмици след назначението му целта е изпълнена. Последвалият сезон под ръководството на Рийд носи промоция на отбора във Висшата лига. Това е и първото участие на Съндърланд в елита след преструктурирането.

Поведението на трансферния пазар с привличането на недоказани играчи за големи суми, голям брой контузии попречват на Съндърланд да запази позицията си във висшата лига. Въпреки значими победи над Манчестър Юнайтед с 2:1, Арсенал - 1:0 и Челси - 3:0. Съндърланд отново е несигурен за оцеляването си в последния ден. Загубата с 0-1 от Уимбълдън на Шелсрут Парк само потвърждава страховете на феновете.

Сбогуване с Рокър Парк

След 99 години легендарния Рокър Парк e заменен с новия и модерен Стейдиъм ъф Лайт с капацитет 49,000 места и четвъртият по големина по това време. В следващият сезон Съндърланд успява да достигне финал в плейофите, но губи на финала от ФК Чарлтън след изпълнения на дузпи. На следващата година Съндърланд печели първото място в Първа дивизия с рекордните 105 точки.. Въпреки че прекарва няколко месеца извън терена, Филипс записва 25 гола. Следващите два сезона в елита, клубът финишира на седмо място. В клуба са националите – Кевин Филипс, Гавин МакКан, Майкъл Грей. Филипс става голмайстор на Висшата лига с 30 гола и печели “Златната обувка” за голмайстор на Европа.

Печалните рекорди

Въпреки слабия сезон и рекордно малкия брой от вкарани голове (28 гола), Съндърланд запазва мястото си, напрежението върху Питър Рийд се увеличава след отпадането от двете купи. Последвалият сезон 2002-03 тима завършва последен с 19 точки. Рийд е уволнен през ноември, а пристигането на Хауърд Уилкинсън и Стив Котърхил изобщо не дава очакваните резултати след като отбора печели само 1 точка в следващата година. Уилкинсън е заменен от Мик МакКарти, но и той остава безпомощен. Покупките на Торе Андре Фло и Маркъс Стюърд повишават дълговете на Съндърланд до 35 милиона паунда. Продават се голяма част от футболистите за да се избегнат финансови проблеми.

МакКарти сглобява нов отбор главно от играчи закупени от долните дивизии. Въпреки сътресенията клуба завършва трети в новата Първа дивизия. Отново драмата на плейофите събужда старите кошмари на привържениците. Съндърланд губи полуфинала от шестия Кристъл Палас след изпълнение на дузпи, въпреки че води до последните минути на редовното време. Отборът достига и полуфинал в турнира за ФА Къп. Но губи с 0-1 от Милуол и отново пропуска шанса да се класира за Европа. През сезон 2004-05 последва промоция за Висшата лига след първото място в дивизията. Съндърланд подобрява печалния си рекорд от 19 точки и завършва с 15. Отборът претърпява и разочаровщо отпадане от ФА Къп в четвърти кръг от Брентфорд. МакКарти е уволнен през март 2006 и е заменен от бившия капитан и любимец на привържениците Кевин Бол, който е временно назначен на поста. Невъзможна е задачата отборът да се спаси. Съндърланд изпада въпреки всичко с гордо вдигната глава, след като завършва 0-0 на Олд Трафърд и коства титлата на домакините от Манчестър Юнайтед, едва в последния кръг отборът печели с 2-1 срещу Фулъм за първи път като домакин през сезона и се спасява от срама да стане първия отбор без домакинска победа през цялата кампания.

Поглед напред в бъдещето

Президентът Боб Мъри е принуден от недоволството на привържениците и ежедневните им протести да се раздели с акциите си. Консорциумът от Дръмавил, начело с легендарния Найъл Куин извършва закупуването на клуба за 10 милиона паунда. Боб Мъри напуска клуба след две декади изпълнени с противоречиви резултати. Новият президент Найъл Куин се заема със задачата да промени облика на Съндърланд. След като търсенето на нов мениджър среща трудности самият Куин се заема със задачата. Началото не е обнадеждаващо. Съндърланд започва сезона в Чемпиъншип, с три поредни загуби. Куин се отказва от мениджърския пост и назначава бившия капитан на Манчестър Юнайтед, Рой Кийн за мениджър. Поемайки отбора на 23-тото предпоследно място Кийн постига невероятен успех като в следващите месеци достига до първото място в Чемпиъншип осигурявайки на Съндърланд мигновена промоция и големи надежди за бъдещето. Апатията в отбора е заменена с амбиция и желание клуба да защити своето велико име и да се установи като постоянен участник във Висшата лига. През сезон 2008-09 Рой Кийн напуска поста мениджър по взаимно съгласие с Найъл Куин. Треньорът на първия състав Риги Сбрагия поема отбора и го спасява от изпадане. След края на сезона Сбрагия се оттегля от поста. Клубът е закупен от американският бизнесмен Елис Шорт. За нов мениджър е назначен Стив Брус.





Източник : Уикипедия

0 коментара:

Публикуване на коментар